Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Л. срещу решение №1606/01.07.2019г., постановено по в. гр. д.№1637/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело №2210/03.10.2019г., в частта му, с която касаторът е осъден по предявения против него обратен иск да заплати на ЗК „Олимпик“ – регистрирана в Кипър под №71103, чрез ЗК„Олимпик –клон България“ КЧТ допълнително сумата от 44 000лв., (извън присъдената сума от 16 000лв. с решение от 17.09.2018г. по гр. д.№14489/2016г. на СГС, ГО І-13 с-в), ведно със законната лихва, считано от 27.04.2014г.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е недопустимо, тъй като ответното дружество по първоначалния иск и ищец по обратния иск - ЗК „Олимпик“, не е депозирало жалба срещу първоинстанционното решение, което е влязло в сила по отношение на ответника по обратния иск Р. Л. за разликата от 16 000лв. до 60 000лв. При условията на евентуалност се твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, от които доказателства може да се направи извод, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата майка на ищците е в размер на 95 %. На последно място се сочи, че определеният размер на обезщетението за неимуществените вреди на ищците е силно завишен с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендира се обезсилване на въззивното решение (поправено с решението по чл.247 ГПК) в обжалваната му част, респ. неговата отмяна с присъждане на разноски за касационната инстанция.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Освен твърденията за вероятна недопустимост и очевидна неправилност, касаторът е формулирал следния материалноправен въпрос, който според него е решен в противоречие с постановките в ППВС №4/1968г., а именно: „Относно приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и релевантните критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.“

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ищеца по обратния иск ЗК„Олимпик“– Кипър, действащ чрез ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение №1606/01.07.2019г., постановено по в. гр. д. №1637/2019г. на САС, ГО, 12 с-в., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело №2210/03.10.2019г., въззивният състав от Софийски апелативен съд (след частична отмяна на решение №5904/17.09.2018г. по гр. д. №14489/2016г. на СГС и осъждането на застрахователя да заплати на ищците К. М. и С.Й още по 22 000лв. – на всеки един от тях, над присъденото обезщетение от първата инстанция от по 8 000лв.) е осъдил ответникът по предявения обратен иск Р. Р. Л. да заплати допълнително на ищеца по обратния иск ЗК„Олимпик“ – Р. К, действащ чрез ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ, сумата от 44 000лв., (извън присъдената сума от 16 000лв. с решение от 17.09.2018г. по гр. д.№14489/2016г. на СГС, ГО І-13 с-в), ведно със законната лихва, считано от 27.04.2014г., при условие, че застрахователят заплати на ищците присъденото застрахователно обезщетение.

Първоинстанционното решение, с което частично са били уважени исковете на К. М. и С.Й до размер на 8 000лв. за всеки един от тях, не е било обжалвано от застрахователното дружество – ответник по първоначалния иск, нито от Р. Л. - ответник по обратния иск, от което следва, че със сила на пресъдено нещо е установено, че е ангажирана отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ отм. за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на майка им А. М., настъпила при ПТП на 27.04.2014г., както и отговорността на ответника по обратния иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ отм. за заплащане от делинквента на застрахователя на платеното от последния обезщетение.

Произнасяйки се по въззивната жалба на К. М. и С.Й, въззивният съд е приел, че приносът на починалата майка на ищците за настъпването на застрахователното събитие е в размер на 2/3 ( за разлика от определения от първата инстанция неин принос в размер на 90%). Въззивният състав е отразил, че виновното поведение на пострадалата се изразява в това, че същата е участвала в движението като пешеходец и е предприела пресичане на пътното платно при червен сигнал на светофарната уредба и без да се съобрази с приближаващите се превозни средства. Съдът е посочил, че въпреки че пешеходката е имала възможността да възприеме приближаващия от дясната страна автомобил на разстояние по-голямо от 100метра, същата е предприела пресичане на пътното платно, което е била основната причина за настъпване на инцидента. Виновното поведение на водача на л. а. „Шкода“ с ДК [рег. номер на МПС] Р. Л. е установено с влязла в сила присъда, постановена от СГС, в която е прието, че Л. е нарушил правилата на движение, визирани в чл.119, ал.1 ЗДвП. Въззивният съд е акцентирал и върху установеното по делото обстоятелството, че ударът за водача е бил предотвратим при предприемане на действия по спиране движението на автомобила. На базата на тези данни съдът е обосновал намаляване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД на дължимото обезщетение от застрахователя с 2/3.

Що се отнася до размера на претърпените от ищците неимуществени вреди, апелативният състав е посочил, че при определяне на обезщетението се съобразява със задължителните указания на ППВС№4/1968г., съгласно които при причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е отразил, че от показанията на свидетеля П. се установява, че починалата и нейните деца са живеели съвместно в общо домакинство и са имали нормални отношения помежду си като ищците са изживяли тежко смъртта на своята майка. Имайки предвид горното и възрастта на починалата, която е била на 77г. към момента на настъпване на инцидента, съдът е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди в полза на всеки един от ищците е в размер на 90 000лв. Според съда така определеният размер е съобразен с момента на настъпване на застрахователното събитие – 27.04.2014г., който е от значение за съобразяване на конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите.

Приспадайки на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение с размера на съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният състав е приел, че застрахователят дължи на всеки един от ищците по 30 000лв. – обезщетение за неимуществените вреди или общо 60 000лв. като същата сума (при условие, че бъде заплатена на ищците от застрахователя) се дължи от Л. на застрахователя на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ отм. с оглед установеното в присъдата обстоятелство, че Л. е управлявал лекия автомобил под въздействието на наркотично вещество.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение в обжалваната му част не е вероятно недопустимо като основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Без значение за допустимостта на решението в частта му, с която ответникът по обратния иск е осъден да заплати допълнително обезщетение на ищеца по обратния иск, е обстоятелството, че последният ( в случая застрахователят) не е обжалвал първоинстанционното решение. В правната теория и в съдебната практика безспорно се приема, че обратният иск се предявява от ответника по първоначалния иск при условията на евентуалност и за него важат особеностите на евентуалното обективно съединяване на исковете, от което следва че когато бъде отменено решението, осуетяващо условието, под което обратният иск е предявен, той се счита отново висящ и съдът дължи произнасяне по него независимо от това, че решението не е било обжалвано от ищеца по обратния иск. В случая с частичното уважаване на първоначалния иск от въззивния съд за разликата от 16 000лв. до 60 000лв. общо за двамата ищци, е възобновена висящността на обратния иск за посочената разлика, поради което въззивното решение в обжалваната му част не е вероятно недопустимо.

Не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.

Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като изводите на въззивния състав относно приетия размер от 2/3 на съпричиняване на вредоносния резултат от починалата пешеходка не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не е решен в противоречие с указанията в ППВС №4/1968г. и не покрива допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване формулираният от касатора въпрос: „Относно приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и релевантните критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.“. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от наследниците на пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че при определяне на полагащите се на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 90 000лв. за всеки един от тях (преди отчитане на съпричиняването), се е съобразил с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно - възрастта на пострадалата (77 години); отношенията, които е имала приживе с ищците – нейни пълнолетни деца, с които е живяла в едно домакинство и които тежко са понесли нейната смърт; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП - 27.04.2014г. В тази връзка и с оглед определения размер на обезщетенията от по 90 000лв., не може да се сподели виждането на касатора, че съдът е решил въпросите в отклонение на цитираната практика на ВКС като е завишил справедливия размер на претърпените от ищците неимуществени вреди.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1606 от 01.07.2019г., постановено по в. гр. д.№1637/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело №2210 от 03.10.2019г., в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: