Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от К. С. С., чрез адв. В.Й. срещу определение №2012/18.06.2019г., постановено по ч. гр. д. №1491/2019г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено определение от 08.02.2019г. по т. д.№2250/2019г. на СГС, ТО, VІ-18 състав за прекратяване на производството по делото.

Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно - постановено в нарушение на закона и необосновано. Поддържа тезата, че е незаконосъобразен изводът на съда за недопустимост на иска с правно основание чл.74 ТЗ поради предявяването му след изтичане на 3-месечния преклузивен срок от провеждане на Общото събрание на акционерите /ОСА/. Излага доводи, че още с исковата молба е оспорена като недостоверна датата на протокола от ОСА, като счита, че в конкретния случай, предвид неспазването на срока по чл.6 ЗТРРЮЛНЦ и подаване на заявлението за вписване в ТР на новите обстоятелства 3 месеца след посочената дата на провеждане на ОСА, следва да се съобразява дали е спазен 14-дневният срок от узнаването на оспорените решения. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси, които са от значение за изхода на спора:

„1. Намира ли приложение разпоредбата на чл.51, ал.1 ГПК относно връчване на съобщение на лице, намерено на адреса на адвоката, което лице не работи и не сътрудничи на адвоката, който е адресат на съобщението?;

2. Може ли съдът да се произнесе по молба за възстановяване на срока по чл.64 и сл. ГПК без да се съобрази с изричната разпоредба на чл.66, ал.1, изр.2 ГПК, съгласно която молбата се разглежда в открито заседание?“. Не се сочи практиката на ВКС, на която жалбоподателят счита, че въззивното определение противоречи.

Ответникът по жалбата „Г. Ф“ АД не представя в законоустановения срок писмен отговор на частната касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от К. С. С. срещу „Г. Ф“ АД иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решенията на ОСА от 16.07.2018г., въззивният съд приема, че производството е недопустимо, тъй като исковете са предявени след изтичането на 3-месечния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. Намира, че предявяването на иска е ограничено от предвидения в закона 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не повече от 3 месеца от деня на ОС. Решаващият съдебен състав излага доводи, че възражение за антидатиране на протокола от ОСА не е въведено своевременно от ищеца по делото. Намира за неоснователни възраженията, че ищецът не би могъл да предяви иска преди вписване на решенията в ТР поради недопустимост на иск срещу бъдещи актове и действия, както и за лишаване от достъп до правосъдие.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен правен въпрос, който да е формирал изводите на въззивния съд и да е обусловил изхода на спора, поради което не е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл по искане за възстановяване на срок по чл.64 и сл. ГПК, нито е излагал мотиви относно приложението на чл.51 ГПК. Поставените от касатора въпроси нямат никакво отношение към спорния предмет на настоящото дело.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2012/18.06.2019г., постановено по ч. гр. д. №1491/2019г. на Апелативен съд– София

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.