О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1738

София, 05.06.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело № 941/2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М. Б. П. в качеството му на ЕТ „М. П. ТВ“, и „Вехрус“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 691 от 25.09.2023 г. по т. д. № 1354/2023 г. на Върховен касационен съд, II т. о..

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане подадената от страните касационна жалба срещу въззивно решение № 158 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 134/2023 г. на Окръжен съд Смолян. За да постанови този резултат, предходният касационен състав е приел, че исковото производство е с предмет обявена за недействителна спрямо държавата, по предявените искове от старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив против жалбоподателите на основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, осъществената с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том I, рег. № 2036, дело № 119 от 2017 г. от 25.10.2017 г. по описа на нотариус С. Б., рег. № 356 на НК, сделка, с която „Вехрус“ ЕООД е прехвърлило в полза на ЕТ „М. П. ТВ“ собствеността върху недвижим имот: УПИ II - МТС в квартал 47 по регулационния план на [населено място], общ. Рудозем, и масивна едноетажна сграда, двата имота подробно индивидуализирани в нотариалния акт, срещу продажна цена от 13 328 лв., от която 9 008 лв. е стойността на поземления имот, а 4 320 лв. е стойността на сградата. Съобразено е, че съгласно разпоредбата на л. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК размерът на цената на иска се определя от данъчната оценка на имотите, която в случая е 13 112.20 лв.. Посочил е, че предмет на делото е действителността на сделка, сключена между търговци във връзка с осъществяваното от тях занятие, обуславящо търговския характер на делото по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК. Подчертано е, че същата разпоредба предпоставя праг на обжалваемостта на въззивните решения с цена под 20 000 лв. за търговски дела, което обуславя и недопустимост на касационното производство.

Жалбоподателите считат тези изводи за неправилни и незаконосъобразни в противоречие с характера на производството по чл. 216, ал. 1 ДОПК. В тази връзка се оспорва сключената сделка да е свързана по какъвто и да е начин с търговското занятие на страните. Излагат доводи за липса на данъчна оценка на имотите към момента на постановяване на атакуваното определение, акцентирайки на пазарната цена на същите, която съгласно прието по делото заключение на вещото лице значително надвишава данъчната оценка и преодолява прага за касационно обжалване в чл. 280, ал. 3 ГПК.

Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. Такава регламентация по отношение на касационното обжалване на въззивните решения законодателят е въвел с нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК, възприемайки ограничителен подход на обжалваемост на същите, съобразен с цената на иска и характера на делото - гражданско или търговско. Понятието “цена на иск” е нормативно определено в чл. 68 ГПК и това е паричната оценка на предмета на делото, като в отделните точки на ал. 1 на чл. 69 ГПК нормативно са скрепени конкретни размери на цената на исковете за най-често срещаните искове, подсъдни на гражданските съдилища. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, към който момент въпросът за цената на иска се стабилизира, поради което оплакването, че към момента на постановяване на атакуваното определение предходният състав не е съобразил нови обстоятелства във връзка с цената на иска, не намира опора в закона. Законосъобразен е и изводът на съдебния състав, че след като оспорваната с иска разпоредителна сделка има за предмет вещни права върху недвижими имоти, цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 2 ГПК – на база данъчната оценка на имотите.

Неоснователен е доводът на частните жалбоподателите, че делото, по което е постановено обжалваното определение, е гражданско, тъй като въведеният с иска по чл. 216 ДОПК правен спор не е свързан с търговското занятие на страните. Както е разяснено в мотивите към Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2018 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. В случая предметът на спора по чл. 216 ДОПК е функционално обвързан със сделката, сключена между ответниците в качеството им на търговци и във връзка с търговската им дейност, което е достатъчно, за да се квалифицира делото като търговско – в този смисъл е и константната практика на ВКС, намерила израз в определение № 692/22.12.2022 г. по ч. т.д. № 2650/2022 г. на II т. о. на ВКС, определение № 144/04.04.2022 г. по ч. т.д. № 588/2022 г. на II т. о. на ВКС и много други.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 691 от 25.09.2023 г. по т. д. № 1354/2023 г. на Върховен касационен съд, II т. о..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: