Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.

Образувано е по молба на Д. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 389 от 08.11.2017 г. по гр. д.№ 92/2017 г. по описа на Карловски районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя срещу О. К,Я. В. Н.,Д. Г. Н. и В. Я. Н. искове с правно основание чл.26,ал.1,пр.2 и ал.2,пр.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за изкупуване право на собственост с придобито право на строеж от 9.06.2009 г. с купувачи – Я. В. Н. и Д. Г. Н. и продавач – О. К,в частта му, в която на същите се продават 26,80% идеални части от УПИ ***, кв. 99 в [населено място], целият с площ от 660 кв. м., при съседи: УПИ ***, улица, УПИ *** и ПИ пл.№***; ДОГОВОР за изкупуване на право на собственост с придобито право на строеж от 09.06.2009г., с купувач – В. Я. Н., в частта му, в която на същия е определена 34,65% идеални части от УПИ ***, кв.99 в [населено място], с площ от 660 кв. м. и продавач – О. К,при съседи:УПИ ***, УПИ *** и ПИ пл. № *** и ДОГОВОР за продажба на общински имот от 24.08.2015г. със страни: О. К - продавач и Я. В. Н.,Д. Г. Н. и В. Я. Н. - купувачи на 227,43/633 ид. ч. от имот с идентификатор **** по КККР К., която част от имота съответства на част от УПИ ****, кв.99 по плана на [населено място], при съседи: ****, ****, ****, ***, като сключени в противоречие и заобикаляне на закона - отклонение от предписанията на императивна норма, а именно - правото на ищеца да изкупи полагащата му се идеална част от процесното дворно място, като съсобственик с ответниците Н. на жилищната сграда и стопанските постройки в процесното дворно място и лишаването му от възможността да придобие идеална част от собствеността върху процесното дворно място, гарантирано му от закона и поради липса на съгласие - неизразяване воля от страна на ответника В. Я. Н. за сключване на сделките по Договор от 09.06.2009 г. и по Договор от 24.08.2015 г., в които участва като купувач на части от процесното дворно място.

Молителят обосновава молбата си за отмяна на основание чл.303,ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдение, че е налице постановление от 2.10.2019 г. на РП-Карлово, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 322/2019 г по описа на РУ на МВР – Карлово, пр. пр.№ 264/2019 г. по описа на РП-Карлово образувано и водено за престъпление по чл.311,ал.1 НК,поради изтекла давност за наказателно преследване. Поддържа, че соченото доказателство е ново обстоятелство от съществено значение за изхода на спора между страните и е налице установена неистинност на документ – невръчване на обратни разписки с дата 06.06.2009 г. и 07.08.2009 г.Моли се за отмяна на атакуваното решение.

Ответникът по молбата за отмяна – О. К,чрез процесуалния представител юрк.И.Д. е депозирал отговор по смисъла на чл.306,ал.3 ГПК,в който моли да не се допуска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като молбата за отмяна е неоснователна на посочените основания.Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното:

Разгледана по същество е неоснователна.

С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените искове чл.26,ал.1,пр.2 и ал.2,пр.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за изкупуване право на собственост с придобито право на строеж от 9.06.2009 г.,договор за изкупуване на право на собственост с придобито право на строеж от 09.06.2009г. с купувач – В. Я. Н. и договор за продажба на общински имот от 24.08.2015г. със страни – О. К – продавач и Я.,Д. и В. Н. – купувачи. Съдът е признал за установено оспорването на истинността на подписите на Д. Д., поставени в обратна разписка № 9430000014965 с дата 06.06.2009г. и в обратна разписка № R PS 4300 000490 O P с дата 07.08.2009г., а именно, че тези подписи не са положени от Д. Д., като на основание чл.194 ал.2 ГПК ги е изключил от доказателствата по делото.

В случая молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора, т.е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

В настоящия случай „новото писмено доказателство” – представеното постановление на РП-Карлово няма тези характеристики – ново писмено доказателство, а отразените в него обстоятелства - на нови обстоятелства по смисъла на т.1. По смисъла на закона, новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото. Прокурорските постановления не обвързват гражданския съд относно отразените в тях констатации и изводи, а установяват единствено това, че е образувано досъдебно наказателно производство и не биха могли да послужат като източник на доказателствени изводи в производство по друго дело, поради което не доказват ново по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК обстоятелство, релевантно за правилното решаване на спора.

Не е налице и основанието по чл.303,ал.1,т.2 ГПК – установено по надлежния ред престъпно обстоятелство/неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението/,обусловило съдържанието на атакуваното решение. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно престъплението да е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, Необходимо е извършеното престъпление да е обусловило неправилност на влязлото в сила решение. Когато решението би останало същото като резултат, независимо от извършеното и установено престъпление, основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като липсва изискваната от закона връзка между престъпното деяние и решаването на делото. Изискуемата установеност липсва в настоящия случай.

При изложените съображения молбата за отмяна на предявените основания се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на молителят следва да бъдат възложени и претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, определени съгласно чл. 7,ал.6 от Наредба № 1/2004 г.

Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. Д. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 389 от 08.11.2017 г. по гр. д.№ 92/2017 г. по описа на Карловски районен съд.

ОСЪЖДА Д. Д. Д.,ЕГН [ЕГН] да заплати на О. К разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: