Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Кодена“ ООД, гр. София против решение № 8787 от 20.12.2019 г. по гр. дело № 8581/2019 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, ІV – Г състав.

Ответниците по касация – Д. В. Т. и В. Д. С. поддържат, че не са налице предпоставки за приемане на изтекла погасителна давност.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 86374/07.04.2019 г. по гр. дело № 53345/2017г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен изцяло предявения от Д. В. Т. и В. Д. С. против касатора иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на по 5826.50 лв.

С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е посочил основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Поддържал е, че обуславящите изхода на спора въпроси са: „От кога започва да тече давностния срок съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД за обезщетенията по чл. 82 ЗЗД за случаите, когато срокът за изпълнение на задължението е бил предварително фиксиран, предвид сключения договор за строителство със срок за предаване на обекта на етап Акт 15 до 31.12.2009 г.?“; „Правата на кредитора досежно обезщетенията по чл. 82 ЗЗД, станали ли са изискуеми от момента, в който е предадено владението върху процесния недвижим имот, предвид прехвърлянето му от длъжника на кредитора с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №. .., том. .., рег. №. .., дело №. .. от. .... г., от този момент ли започва да тече давността по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД? “.

След тези въпроси, страната е поддържала, че решението на въззивния съд било постановено в противоречие с практиката на ВКС поради това, че не било разгледано по същество възражението за погасяване на задължението по давност и в тази връзка е поставен въпросът: „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, а ако смята някое доказателство за несъотносимо или недостоверно - да изложи мотиви за това“. Лаконично е възпроизведен въпроса и като оплакване за неправилност на решението на въззивния съд, като е посочено, че така било прието с решение № 24/2010 г. на ВКС, І г. о., както и ППВС № 7/1965 г. Страната отново буквално е възпроизвела първите два поставени въпроса, както и е възпроизвела текста на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В заключение кратко е отбелязала, че в случая се касаело за противоречие на атакувания съдебен акт с изброени две определения и едно решение на ВКС. Освен това също така кратко е заявила, че независимо от изложеното счита, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятна очевидна неправилност.

Първият и вторият поставени въпроси не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно обвързващото тълкуване, дадено с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Този извод произтича от това, че тези въпроси са фактически, а не правни, свързани са с конкретни обстоятелства по делото и тяхното доказване. В тази връзка следва да се отбележи, че фактически определения въпрос няма как да бъде разрешен с друг съдебен акт, който не разглежда конкретния правен спор, поради което и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неприложимо.

Третият поставен въпрос, също не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е правен и значим по всяко въззивно дело, поради което страната е задължена да очертае фактите, свързани с решаващите правни изводи на въззивния съд, които да определят така поставения общ правен въпрос, като определящ наличие на общо основание по конкретния правен спор. В случая, страната е поставила този въпрос с оплакването, че въззивният съд не е разгледал „по същество възражението за погасяване задължението по давност“, както и не бил обсъдил „всички релевантни доказателствата, събрани по делото“. Така въведен довода не обосновава наличие на общо основание. От една страна същият е фактически неверен, тъй като въззивният съд не само, че е обсъдил направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска по чл. 82 ЗЗД, но е разгледал и процесуално недопустимо въведеното възражение, че задължението за изграждане на процесния обект е погасено по давност. При това въззивният съд е изложил изрични мотиви, че това възражение не е направено по реда и в сроковете, въведени с ГПК. Общото оплакване, че не били обсъдени всички релевантни доказателства, също е неотносимо към определяне на общото основание, поради това че, страната следва да изложи конкретно доказателство, за което да твърди, че ако би било обсъдено, би променило решаващите изводи на състава.

Споменаването, затова че решението било и очевидно неправилно не съставлява довод за наличие на това основание, тъй като, то изисква въвеждане на конкретни, относими към него обстоятелства, различни от доводите за неправилност на акта.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8787 от 20.12.2019 г. по гр. дело № 8581/2019 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Г състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: