№ 302

гр. София, 05.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на петнадасесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря А. Р. като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1023 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от 05.10.2023 г., подадена от М. Г. Л., чрез адв. Д. Х., за отмяна на влязлото в сила на 14.09.2023 г. Решение № 12398/13.07.2023 г. по гр. д. № 44341/2022 г. по описа на СРС, с което е признато за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, че М. Г. Л. дължи на „Т. С. ЕАД половината от следните суми: 1 683, 90 лв. – стойност на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.04.2022 г.; 277, 96 лв. – мораторна лихва от 14.09.2019 г. до 12.04.2022 г., както и 35, 47 лв. – за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21206/2022 г. на СРС, 46 състав.

Молителят М. Л. поддържа, че вследствие на нарушаване на чл. 45 – чл. 47 ГПК е била лишена от възможност да участва в делото. Твърди, че живее преимуществено в Гърция, но съобщенията по делото са били изпратени за връчване на адреса й в България само веднъж, като съдът пристъпил към назначаване на особен представител без преди това да са събрани сведения за това живее ли тя на адреса или не, както и без да се е уверил, че на този адрес е било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

Насрещната по молбата страна „Т. С. ЕАД, чрез юрисконсулт К., оспорва същата.

Отговор на молбата от „Т. С. ЕООД, участвало като трето лице-помагач на страната на „Т. С. ЕАД в производството по гр. д. № 44341/2022 г. по описа на СРС, не е постъпил.

В съдебно заседание молителят М. Г. Л., чрез адв. Д. Х., и „Т. С. ЕАД поддържат становищата си.

Върховен касационен съд, ГК, състав на Трето отделение, след като прецени изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира молбата за отмяна за допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страна, лишило я от възможност да участва в делото, или невъзможност страната да се явили лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани.

Софийски районен съд е бил сезиран от „Т. С. ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Д. Х. за заплащане на сумите: 1 950, 07 лв. – стойност на доставена топлинна енергия до имот в [населено място],[жк].., [жилищен адрес] аб. № 256958, за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането; 414, 44 лв. – мораторна лихва върху тази главница за периода от 31.05.2019 г. до 12.04.2022 г., 35, 47 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането, както и за сумата от 8, 89 лева – мораторна лихва върху главницата от 35, 47 лева за периода от 31.05.2019 г - до 12.04.2022 година. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Г. Д. Х. депозирал писмено възражение срещу издадената на 18.05.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение, поради което след указания на съда, дадени с Разпореждане № 63641/14.07.2022 г. по ч. гр. д. № 21206/2022 г. на СРС, 46 състав, ищецът предявил иск за вземането си по реда на чл. 422 ГПК. Поради настъпила в хода на процеса смърт на длъжника с Определение № 25765/03.10.2022 г. по гр. д. № 44341/2022 г. по описа на СРС като ответници по иска били конституирани наследниците му по закон (дъщери) Д. Г. Х. и М. Г. Л.. Съдът разпоредил преписи от исковата молба и приложенията към нея да се връчат на ответниците, чиито постоянен и настоящ адрес съвпадали, за писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК. Съобщението до молителя М. Г. Л., ведно с преписи от исковата молба, приложенията към нея и разпореждането на съда, постановено по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК, съдържащо и указанията по чл. 40, ал. 1 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 26.10.2022 г., 05.11.2022 г. и 29.11.2022 г., но търсеното лице не живее на този адрес. Отбелязано е, че на този адрес живеят сем. Х., които длъжностното лице по връчване на призовки и съдебни книжа не открило при посещенията си. Съдът е разпоредил връчването на книжата на М. Г. Л. да се извърши „чрез работодател“ след справка за действащите трудови договори. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че търсеното лице не работи в „З. БГ“ ООД. Постановено е изпращане на книжата до адрес на дружество, в което М. Г. Л. била съдружник, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че липсва офис на дружеството на търсения адрес. Констатирайки, че ответникът М. Г. Л. не е намерена на настоящия и постоянния си адрес, районният съд е приел, че книжата до нея са редовно връчени на основание чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК и е определил назначаване на особен представител съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК на разноски на ищеца. Представителство е осъществено от адв. А. - Д., посочена от АК - София, която е оспорила исковете с доводи за недоказване на твърденията по възникване на основанията им. Исковете са уважени частично, а решението е влязло в сила като необжалвано.

При тези доказателства следва извод, че са налице нарушения на процедурата по чл. 47 ГПК по уведомяване на ответника М. Г. Л. за заведеното срещу нея дело. Съгласно чл. 47, ал. 1, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с най-малко три посещения на адреса, с интервал поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, ако връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. При посещенията на адреса на ответницата М. Г. Л. в [населено място],[жк]1А, [жилищен адрес] връчителят не е намерил търсеното лице, като е отразил, че то не живее на адреса. Кой е източникът на тези сведения длъжностното лице не е посочило в противоречие с изискванията на закона. При тези данни връчителят на съдебни книжа е следвало за залепи уведомление по чл. 47 ГПК на вратата на апартамента или на пощенската кутия, респективно – да пусне уведомлението в пощенската кутия.

Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд за редовно връчване на съдебните книжа и призоваване на ответника М. Г. Л. в производството са в нарушение на чл. 47, ал. 1 ГПК, вследствие на което тя е била лишена от правото на участие и защита като страна по делото. Налице е основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 12398/13.07.2023 г. по гр. д. № 44341/2022 г. по описа на СРС, в частта, в която е признато за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, че М. Г. Л. дължи на „Т. С. ЕАД половината от следните суми: 1 683, 90 лв. – стойност на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.04.2022 г.; 277, 96 лв. – мораторна лихва от 14.09.2019 г. до 12.04.2022 г., както и 35, 47 лв. – за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането; за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 21206/2022 г. на СРС, 46 състав, като съгласно чл. 307, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, което да започне от процедурата по чл. 131 ГПК по отношение на ответника М. Г. Л..

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязлото в сила Решение № 12398/13.07.2023 г. по гр. д. № 44341/2022 г. по описа на СРС, в частта, в която е признато за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, че М. Г. Л. дължи на „Т. С. ЕАД половината от следните суми: 1 683, 90 лв. – стойност на доставена топлинна енергия до имот в [населено място],[жк]1А, [жилищен адрес] аб. № 256958, за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г.; 277, 96 лв. – мораторна лихва от 14.09.2019 г. до 12.04.2022 г., както и 35, 47 лв. – дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 21206/2022 г. на СРС, 46 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.