4№ 182/18.02.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Г. колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3305 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № І-33/16.04.2021 г. по гр. д. № 2750/2020 г., с което Бургаският окръжен съд е обезсилил решение № 260290/28.09.2020 г. по гр. д. № 7401/2019 г. на Бургаски районен съд по иск по чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ и е върнал делото за разглеждането му от друг състав по предявения иск по чл. 499, ал. 1, изр. 2, пр. 2 ГПК.

Решението се обжалва от адв. П. В., назначеният за особен представител на ответника Т. Н. М. при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка за правилност по следния процесуалноправен въпрос: Какви са правомощията на въззивната инстанция, когато установи несъответствие между дадената от първата инстанция в доклада и в решението правна квалификация на спорното право с неговото действително правно основание – да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане по предявения иск или сам да отстрани последиците от допуснатото процесуално нарушение и да реши спора по същество? Касаторът твърди, че въпроса обуславя решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а въззивният съд му е отговорил в противоречие с решение № 259/25.07.2012 г. по гр. д. № 915/2010 г. и решение № 300/14.10.2014 г. по гр. д. № 1442/2014 г., все на ВКС, IV-то ГО (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ и съществено нарушение на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и чл. 271, ал. 1 ГПК (касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК).

ЗАД „Армеец“ АД, помагачът на касатора, е на мнение, че въпросът има претендираното значение, а жалбата е основателна.

Ответникът по касационната жалба, Д. Д. П., застъпва противоположното становище.

Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет (решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.); от процесуално легитимирана страна (касатор е ответникът); при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатия въпрос няма претендираното значение. Съображения:

Ищецът Д. Д. П. е обосновал качеството си на кредитор на ответника Т. Н. М. за сумите 6 998.00 лв. – разноски от участието си в публичната продан по изп. д. № .../10 по описа на ЧСИ Т. М. и 2 128.56 лв. – лихви върху разноските в периода 31.08.2016 – 30.08.2019 г. със следните твърдения: 1) с влязло в сила постановление от 22.03.2011 г. по изпълнителното дело, вписано на 14.04.2011 г., на ищецът е възложен един апартамент в к. к. Слънчев бряг като купувач от публичната продан; 2) с влязло в сила решение по гр. д. № 488/17.11.2016 г. по гр. д. № 502/2016 г. на Бургаски окръжен съд е установено, че към релевантния момент - вписаната възбрана - апартаментът е собственост на „С. Б. И. ЕООД, а не на длъжника „С. Б. И. ЕООД; 3) общата сума, която ЧСИ е получил от ищеца по извършеното разпределение и от внесените допълнителни такси е за сумата 6 998.00 лв. Чл. 499, ал. 1 и ал. 2 ГПК изискват ответникът да му възстанови таксите за участието в публичната продан на апартамента, както и лихвите за сумата 2 128.56 лв., които ищецът претендира за период от три години преди предявяването на исковете.

Исковете са оспорени с възражение за липса на материална легитимация. Ответникът е твърдял, че като ЧСИ е изпълнил всичките си задължения по ГПК. Евентуално е възразил и за погасителна давност.

Първата инстанция докладва делото, квалифицирайки спорното право по чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ. В първоинстанционното решение са установени материалноправните предпоставки на деликтната отговорност на ответника по чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ. Въпреки извода, че е възникнала лихвоносната главница, представляваща обезщетение за загубите на ищеца от разноски (погасени и внесени такси за ЧСИ) по проведено незаконно принудително изпълнение, исковете са отхвърлени като погасени по давност. Прието е, че деецът на непозволеното увреждане е известен; 5-годишният срок по чл. 110 ЗЗД е с начало 22.03.2011 г., когато постановлението за възлагане е влязло в сила, и към 30.08.2019 г., когато е образувано делото, давността е изтекла.

С обжалваното решение въззивният съд е упражнил правомощия по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, приемайки че първата инстанция е разгледала непредявен иск по чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ. Първоинстанционното решение е обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане по предявения иск, който втората инстанция е квалифицирала по чл. 499, ал. 1, изр. 1 и 2 ГПК.

Следователно повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя решението. Въпреки осъществената обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационният контрол не следва да се допуска. Не са налице допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1, а и по т. 2 ГПК. Твърденията в исковата молба са тези, които задават правната квалификация (основанието) на предявения иск. Твърденията в исковата молба, по която е образувано настоящото дело, категорично задават белезите, индивидуализиращи иска по чл. 499, ал. 1, изр. 1 и 2 ГПК. Този иск е кондикационен, основан на забраната за неоснователно обогатяване. Юридическите факти, които го пораждат и се твърдят в исковата молба по образуваното дело, са несъвместими с фактите, които пораждат деликтната отговорност по иска по чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, разгледан с първоинстанционното решение. Кондикационното вземане и деликтното вземане иск имат не само различна правна характеристика, но и различни последици – напр. начало на дължимите лихви и на погасителната давност. Практиката на Върховния касационен съд, установена след ТР № 2/29.02.2012 г. по тълк. д. № 2/2011 г. ОСГТК на ВКС, еднозначно приема, че погрешната правна квалификация задава недопустимост на решението, тогава когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало. Принципът на чл. 6, ал. 2 ГПК е нарушен, когато решаващият съд се е произнесъл по иск с правопораждащи юридически факти (и последици), напълно несъвместими с тези по предявения иск, т. е. решаващият съд е подменил обстоятелствената част и/или петитума на исковата молба, с напълно несъвместими обстоятелства и/или петитум на разгледания иск. Случаят е именно такъв, а решението съответства на установената практика.

То не противоречи на решенията по чл. 290 ГПК на ВКС, на които касаторът се позовава. В тях са разгледани различните правомощия на въззивният съд при неправилното първоинстанционно решение. При неправилното решение погрешната правна квалификация с доклада по чл. 146 ГПК и/или с решението е резултат от допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция, което обаче не е изразено до степен да противоречи на принципа по чл. 6, ал. 2 ГПК. Спорното право е погрешно квалифицирано с доклада по чл. 146 ГПК и/или с решението, но първоинстанционният съд не е подменил обстоятелствената част и/или петитума на предявения иск с напълно несъвместими с направените в исковата молба твърдения и искане за защита. Тогава, при съответно оплакване в жалбата или в писмения отговор на жалбата, въззивният съд е длъжен да даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на съответните указания (т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, доразвита в решения на ВКС по чл. 290 ГПК), а в своето решение да квалифицира правилно заявеното с иска субективно право и да реши спора по същество.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № I-33/16.04.2021 г. по гр. д. № 2750/2020 г. на Бургаски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.