Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от П.З, жив. в [населено място], срещу решение №559/19.12.2018 г. по адм. дело №391/2018 г. но Административен съд - гр. В. Т, с което е оставено без разглеждане искането му да бъде задължена община В. Т в качеството на администратор на лични данни да заличи личните му данни - трите имена от публикувания на интернет страницата на общината протокол №34/30.11.2017 г. от заседание на Общински съвет - В. Т и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Запрянов против незаконосъобразни действия на община В. Т, в качеството на администратор на лични данни, изразяващи се в неправомерно обработване на личните му данни в публикувания на интернет страницата на общината протокол №34/30.11.2017 г. от заседание на Общински съвет - В. Т.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е недопустимо и алтернативно - неправилно поради противоречие с материалния закон в отхвърлителната част, иска обезсилването му или отмяната му и уважамване на жалбата на Запрянов, присъждане на деловодни разоски за двете съдебни онстанции.
Ответникът по касационна жалба - община В. Т, чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че е сезиран...