Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 6 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС).
Образувано е по касационна жалба на „Сикретс груп“ ООД, ЕИК 202572475, подадена чрез пълномощника адв.. А, против решение № 891 от 18.04.2019 г., постановено по адм. дело № 55 по описа на Административен съд - Пловдив за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-261-0376764 от 18.12.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че въз основа на фактите и доказателствата съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като не е съобразил, че дневните отчети с нулиране и запис са извеждани от фискалното устройство в проверявания обект, но са останали неизпратени към НАП поради техническа повреда в свързващата букса. Сочи, че дружеството е предприело своевременни мерки за отстраняване на повредата и към датата на издаване на оспорената заповед всички неизпратени отчети вече са били въведени в системата на НАП. Счита, че съдът е следвало да съобрази поведението на дружеството и доколко наложената принудителна мярка е съразмерна с нарушението, включително при определяне на продължителността на срока. Искането от съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът по касация – началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-261-0376764 от 18.12.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ - нощен клуб „Планета пайнер клуб“, находящ се в гр. С. З, бул. „Ц. С. В“ № 105А, стопанисван от „Сикретс груп“ ООД и забрана за достъп до него за срок от десет дни.
За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че при извършена на 15.12.2018 г. проверка на място в стопанисвания от дружеството обект е констатирано наличие на фискално устройство, представляващо фискален принтер модел DATECS FP-1000 KL, с индивидуален номер DT357492 и номер на фискалната памет 02333862, чрез което в периода 1.01.2018 г. - 15.12.2018 г. са регистрирани продажби на обща стойност от 74 524,11 лв., но данните от фискалното устройство не са изпращани в НАП. При проверка, извършена на същия ден, през софтуерно приложение „Фискални устройства“ - „Фискални устройства с дистанционна връзка“ относно подаване на информация към сървърите на НАП в периода 1.01.2018 г. - 15.12.2018 г., е установено, че фискалното устройство не подава информация към сървърите на НАП от 1.01.2018 г. до момента на проверката. На 16.12.2018 г. е извършена и съпоставка между данните от водената книга за дневните финансови отчети, подробните периодични месечни отчети и данните от информационната система на НАП - „Фискални устройства“ - „Фискални устройства с дистанционна връзка“. Въз основа на констатациите от трите проверки съдът е приел, че дружеството, в качеството на лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), е допуснало нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като наличното в стопанисвания обект фискално устройство не е изпращало в НАП данни за дневните финансови отчети в периода 1.01.2018 г. – 15.12.2018 г.
От констативен протокол, съставен от фирма, отговаряща за техническата поддръжка на фискалното устройство, удостоверяващ извършен ремонт на същото, съдът е приел, че е имало повреда в буксата на кабела на антената към данъчния терминал, като антената е била сменена, а устройството дерегистрирано от техническия екип и отново регистрирано на 17.12.2018 г.
От извършената съдебно - техническа експертиза съдът е приел, че през периода 1.01.2018 г. - 15.12.2018 г. са създавани дневни финансови отчети, но същите са изпратени в информационната система на НАП едва след дерегистрацията и новата регистрация на устройството, извършени при неговия ремонт.
След анализ на приложимите норми съдът е приел, че дружеството не е изпълнило задълженията си да предава данните от данъчния терминал на фискалното устройство към НАП по дистанционна връзка, както и да следи за изправността на ползваното фискално устройство. Счел е, че липсата на знание за повредата на апарата, както и фактът, че дружеството не е било уведомено от НАП за това не променят извода за извършено нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. В заключение е формирал извод за законосъобразност на ПАМ, включително по отношение на продължителността на срока, като наложената при наличие на фактическо основание, в съответствие с тежестта на нарушението и значимостта на охраняваните обществени отношения.
Настоящият касационен състав намира оспореното решение за валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. Нито една от визираните в нормата хипотези в случая не е осъществена.
От заключението на вещото лице по приетата без оспорване от страните съдебно - техническа експертиза се установява, че дистанционната връзка е изградена и фискалното устройство е свързано с информационната система на НАП при пускането му в експлоатация на 29.05.2013 г., но не е функционирала правилно през периода 1.01.2018 г. - 15.12.2018 г. Вещото лице използва понятието „нефункционираща свързаност“ до дата 17.12.2018 г. като заключава, че тя не е пречела фискалния принтер да издава фискални бонове. Категорично заявява, че дневни финансови отчети с нулиране са създадени в паметта му, вадени са и са приложени към книгата на дневните финансови отчети. След пререгистрацията на фискалното устройство и автоматичното прехвърляне на дневните финансови отчети е направена разпечатката от информационната система на НАП, видно от която има последователност на номерата им и датите и часовете на отпечатване съвпадат с тези на дневните финансови отчети в отчета на фискалната памет, приложени към касовата книга. Експертът заключава, че непостъпването на данни за тях в информационната система на НАП е обстоятелство, което е извън знанието на лицето и за него конкретният модел фискален принтер не дава информация. Отчетите са създавани ежедневно, като в паметта на устройството е запазена информация за осъществения оборот за процесния период, но не са били изпратени поради техническа неизправност. Задълженото лице не е могло да знае за възникналия проблем, а от данните по делото еднозначно се налага извод, че в момента, в който проблемът е сведен до знанието му той е своевременно отстранен. При тези фактически установявания неправилно съдът е приел, че дружеството е извършило вмененото му нарушение - липса на изградена дистанционна връзка с НАП, което да е основание по чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС за налагане на ПАМ "запечатване на обект".
Налице е и друго основание за незаконосъобразност на оспорения акт.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена на 18.12.2018 г. въз основа на констатираното при извършената на 15.12.2018 г. проверка, че едно от работещите в обекта фискални устройства не изпраща данни към НАП за дневните финансови отчети. От представения по делото констативен протокол с изх. № 14 от 17.12.2018 г., издаден от сервизна фирма „РГБ и ИЗОТ – Сервиз“ ООД, се установява, че фискалното устройство е изпратено в сервиза във връзка с проблем във функционирането му, забелязан от органи на НАП. След извършените тестове техниците констатират, че устройството работи нормално, но има повреда в буксата на антената на данъчния терминал, наложило смяната й, както и пререгистриране на устройството в НАП на 17.12.2018 г., с цел проверка на работата му с новата антена. При тези данни следва да се приеме, че нарушението е преустановено към момента на налагане на ПАМ. Процесната заповед е издадена на 18.12.2018 г., а съгласно сервизния протокол повредата във фискалното устройство е отстранена на 17.12.2018 г. Поради това, приложената мярка не може да осъществи функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН, а именно - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 10 дни и забраната на достъпа до него са разпоредени от административния орган след преустановяване на нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. Ето защо, заповед за налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с целта на закона.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт. Решението на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „Сикретс груп“ ООД и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 100 лв. следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменена заповедта за прилагане на ПАМ.
При този изход на спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на съдебните разноски. В полза на „Сикретс груп“ ООД следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 120 лв. за двете съдебни инстанции, представляващи платени държавни такси, възнаграждение за вещото лице по приетата съдебно - техническа експертиза и адвокатско възнаграждение, за плащането на които по делото са приложени доказателства.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 891 от 18.04.2019 г., постановено по административно дело № 55 по описа за 2019г. на Административен съд - Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-261-0376764 от 18.12.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите на „Сикретс груп“ ООД,
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Сикретс груп“ ООД, ЕИК 202572475, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „4-ти януари“ № 36, съдебни разноски в размер на 1 120 (хиляда сто и двадесет) лева за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.