Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на община Р., чрез адв.. Н като процесуален представител, против решение №182 от 25.01.2019 г., постановено по адм. дело №1807/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № 434 от 25.04.2017 г. за премахване на незаконен строеж, представляващ „пристройка към северната част на жилищната сграда“, изградена в урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII - 774, кв. 77 по плана на [населено място], община Р., с административен адрес: [населено място], [улица], от собствениците на имота Т.Б и Б.Б. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди незаконосъобразност на извода на съда относно категорията на строежа, както и неговата търпимост. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Т.Б, чрез пълномощника си адв.. С, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но в нарушение на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 АПК. Изложил е съображения, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза се установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, изграден без издадено разрешение за строеж, поради което е незаконен....