Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Сухиндол, чрез председателя Й.Й против решение № 218/08.05.2019г. на Административен съд В. Т, по адм. дело № 865/2018г., с което е отменена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни от О. С, / Наредбата/ приета с решение №271 по протокол №55 от 11.04.2007 г., изменяна и допълвана.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, както и поради противоречието му с установената по делото фактическа обстановка - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението.
Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура В. Т, не се представлява в касационното производство и не изразява становище по касационните основания.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши преценка на атакувания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество на спора, съдът намира следното:
Производството пред административния съд е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура В. Т против всички разпоредби на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни от О. С, приета с решение №271 по протокол №55 от 11.04.2007 г., изменяна и допълвана. В протеста се поддържа, че при изготвянето и приемането на тази наредба са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които са съществени. Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл.2а от ЗНА отм. , в сила за периода на приемането на наредбата/. Освен това, според прокурора е нарушена разпоредбата на чл.13 от Указ №883/1971 г. за прилагане на ЗНА, тъй като липсва обществено обсъждане на проекта за наредба. Алтернативно, прокурорът протестира разпоредбите на чл.33, ал.1, т.17 и т.20 от процесната наредба като материално-правно незаконосъобразни. В това отношение поддържа, че тези разпоредби противоречат на чл.40, ал.1 от ЗГР, както и на чл. 110, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗМДТ.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни от О. С е приета с решение №271 по протокол №55 от 11.04.2007 г., в последствие е изменяна и допълвана с решения на Общински съвет Сухиндол както следва: №72 от 25.03.2008 г., № 157 от 27.01.2009 г., №198 от 24.04.2009 г., № 211, №212 и №213, и трите от 29.06.2009 г., №362 от 29.09.2010 г., № 376 от 10.11.2010 г., № 396 от 31.01.2011 г., №85 от 27.07.2012 г., №103 от 5.10.2012 г., №192 от 19.12.2013 г., №313 от 28.05.2015 г. и № 64 от 05.04.2016г. № 179 от31.07.2017 г.
За да отмени оспорения нормативен административен акт изцяло, съдът е приел, че при първоначалното му приемане са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В мотивите си съдът е изложил, че съгласно разпоредбата на приложимата към момента на приемането на „Наредбата“ разпоредба на чл.2а от ЗНА „Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.“. От преписката се установява, че въз основа на предложение на кмета на община С., което е входирано на 30.03.2007 г. е проведено извънредно заседание на 11.04.2007 г, което се установява от представения протокол №55 от тази дата. При това никакви данни за публикуването на проекта на Наредбата или за оповестяването му по друг начин не са налични по делото, като очевидно не е спазен и едномесечният срок по чл.2а от ЗНА, в който всички заинтересовани организации и лица имат субективното право да правят предложения и да представят възражения. Посочената норма цели охраняване на интересите на засегнатите от нормативните разпоредби субекти и съобразяването от страна на издателя на административния акт на направените предложения с оглед прилагането на принципите на публичност и прозрачност. Посоченото компрометира процесуалната законосъобразност при приемането на Наредбата в първоначалния и вид.
Съдът подробно е разгледал и последващите изменения и допълнения на оспорената наредба и е направил извод за тяхната процесуална незаконосъобразност. Не са спазени императивните разпоредби на чл. 26, ал.2 и чл.28, ал.2 и ал.3 от ЗНА в приложимата им към момента на приемането на тези решения редакция. Измененията на нормативен акт се подчиняват на правилата, които се прилагат при приемането на изменяния и допълван акт – арг. от чл.10, ал.2 от ЗНА и чл.79 от АПК. Липсата на предоставянето на възможност на заинтересованите лица да заявят след публикуване/разгласяване на проекта за изменение становище по него, както и липсата на мотиви в този случай води до приложението на разпоредбата на чл.28, ал.3 от ЗДНА в приложимата му редакция. Предложенията на кмета на общината, въз основа на които е изменена и допълнена наредбата с посочените по –горе решения на ответника по жалбата не съдържат мотиви, те не са публикувани на интернет страницата на общината и по този начин от една страна заинтересованите от проекта за нормативен акт субекти са лишени от правната възможност, предвидена в чл.26, ал.2 от ЗНА, като от друга страна неспазването на посочените разпоредби е нарушило принципите, прогласени в чл.26, ал.1 от ЗНА. Решението е правилно постановено.
Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 196 във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, като се е произнесъл по искането за отмяна на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни от О. С, приета с решение №271 по протокол №55 от 11.04.2007 г., като е разгледал и обсъдил всички останали изменения и допълнения, с което е сезиран.
Изводите на съда са съответни на събраните по делото доказателства. В представената административна преписка, не са налице доказателства проектът за наредбата да е довеждан до знанието на заинтересованите лица по някой от посочените в действащата към него момент разпоредба на чл. 2а от ЗНА / редакция ДВ, бр. 55 от 2003 г. / - чрез изпращането му до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин.
Уведомяването на заинтересованите лица– бъдещи адресати на нормативния акт и обсъждането на проекта за същия е израз на основни принципи на административния процес като откритост, публичност и прозрачност - чл.26, ал.1 ЗНА и чл.12 АПК.
Законодателят е придал важно значение на предварителното разгласяване и обсъждане на проекта за нормативен акт, с всички заинтересовани лица и организации преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, тъй така се осигурява реализиране на възможността за изразяване на мнения, становища и възражение на заинтересованите лица, които биха довели до приемане на различна редакция на оспорената Наредбата - чл. 13, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Указа. Целта е да се гарантира обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на административните актове.
Европейският съд по правата на човека в своите решения счита, че при регламентация на основните права вътрешното законодателство, следва да е достъпно, придвидимо и прецизно. Нормотворчеството изисква специализираност, пълнота, всеобхватност и изчерпателност при уреждане на обществените отношения в определена област - чл.10, чл.12 от ЗНА. Това от своя страна осигурява на гражданите, спрямо които се прилага достъпност, прозрачност и яснота на правната регламентация - чл. 9, ал.1 от ЗНА, чл.12, ал.1 от АПК. При приемане на оспорената наредба това не е спазено.
В случая такова обсъждане не е осигурено, с което съществено са нарушени процесуалните правила по издаване на оспорения подзаконов административен акт. Вярно е, че в случая от приемането на Наредбата е изминал относително дълъг период от време, но липсата на доказателства за обявяването и обсъждането на проекта й не може да бъде обяснено с това обстоятелство. Съгласно от чл. 23 от Указа за прилагане на ЗНА, за всеки проект за нормативен акт се образува досие, което отразява хода на изготвяне на проекта и се попълва от съставителя, а когато съставителят е комисия – от нейния председател. На Общински съвет е вменено съхраняване на пълно досие - чл. 23, ал.3 от Указа.
Правилно е и посоченото от първоинстанционния съд относно допуснатите процесуални нарушения при приемането на последващите допълнения и изменения. Предложенията на кмета на общината, въз основа на които е изменена и допълнена наредбата с посочените по –горе решения на ответника по жалбата не съдържат мотиви, те не са публикувани на интернет страницата на общината и по този начин от една страна заинтересованите от проекта за нормативен акт субекти са лишени от правната възможност, предвидена в чл.26, ал.2 от ЗНА, като от друга страна неспазването на посочените разпоредби е нарушило принципите, прогласени в чл.26, ал.1 от ЗНА.
Като е достигнал до същите правни изводи и е приел, че оспореният нормативен акт е издаден при съществени нарушения на предвидената от закона процедура по приемането му, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/08.05.2019г. на Административен съд В. Т, по адм. дело № 865/2018г. Решението е окончателно.