Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта А.И, срещу решение № 307 от 14.05.2018 г., постановено по адм. д. № 952/2017 г. от Административен съд-Плевен. С него по жалбата на В.Т е отменено решението на касатора в настоящото производство, за налагане на финансова корекция, а ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 260 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се навеждат и трите касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. За тяхното обосноваване се твърди, че съдът неправилно бил възприел, че не били изпълнени клаузите на т.4.18 и 4.33 от сключения договор. Твърди се, че при извършените проверки на място е било установено неизпълнение на заложените показатели в бизнес плана за финансовата 2016 и 2017 години, което представлявало нарушение по чл.70, ал.1, т.7 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Предоставената помощ за инвестициите не се използвала по предназначение – да генерира приходи, да демонстрира икономически растеж в селски район. Съдът освен това неправилно приел, че в определението за нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. не се включвали условия за постигане на определени финансови показатели от дейността, подпомагана със средства от ЕС и е постановил незаконосъобразен акт. Касаторът твърди, че решението за налагане на финансова корекция било издадено и на основание чл.70, ал.1, т.4, т.7 и т.9 във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 ЗУСИСИФ, както и на основание § 4, ал.3 от същия закон. В касационната жалба се твърди и че административният съд бил иззел функциите на Върховния административен съд, като не е зачел Методиката за определяне на санкциите след плащане по...