Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от ЕТ „НЕМ –Генов - Г.Г”, ЕИК 106570143, представлявано от прокуриста И.Ц, чрез пълномощника си адв. Н.Г, против решение № 7749/22.05.2019 год., постановено по адм. дело № 12513 от 2018 год. по описа на Върховния административен съд - осмо отделение. Иска се отмяна на съдебния акт и АУПДВ, като в жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – съставляващи касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба - Съветът за електронни медии (СЕМ) – гр. С. чрез пълномощника си юрк.. К взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - петчленен състав на І колегия, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е отхвърлил оспорването от ЕТ „НЕМ –Генов - Г.Г”, срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-12-10 от 06.08.2018 год. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който на касатора е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл.7, т.1 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ в общ размер на 3000 лв., представляващи годишна лицензионна такса за 2017 година. Жалбоподателят е обжалвал годишната лицензионна такса в размер на 1500 лв. като доставчик на медийни услуги чрез радио „Г”ЕООД.
Това възражение е неоснователно. С АУПВД се установява задължение по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01 за предоставяне на радиоуслуга „Р. Г” за 2017 год. Титуляр на лицензията през 2017 год. е ЕТ „Нем-Генов-Г.Г“. Решението за прехвърляне на лицензията е прието от СЕМ на 17.04.2018 год., т. е. след възникване на задълженията установено с АУПДВ. Компетентният орган е бил сезиран с искане за прехвърляне на лицензията инкорпорирано в молба вх.№ЛРР-05-20-00-22 от 16.03.2018 год. Към този момент задължението за заплащане на годишната такса за радиоразпространение е била дължима. Към момента, в който е следвало да бъде заплатена дължимата такса неин титуляр е бил ЕТ „НЕМ-Генов-Г.Г”. В случая едва за 2018 год. задължението за заплащане годишна такса за лицензия следва да се вмени на „Бойкос” ЕООД и то от датата на прехвърлянето й съгласно чл.8, ал.2 от ТТРТ. Без значение за законосъобразността на оспорения акт, е представеният договор за прехвърляне на част от предприятието на ЕТ, включващо правата и задълженията по осъществяване на лицензия № ЛРР-01-1-057-02-01.При липса на уведомяване на компетентният административен орган за това прехвърляне и заявено искане за промяна в индивидуалната лицензия към момента на прехвърляне на предприятието, то договорката между радио разпространителите сама по себе си не променя титуляря на лицензията и не отменя автоматично по силата на тази договорка задълженията, които възникват във връзка с нея в това число и за заплащането на такса. В случая прехвърлянето на лицензията е извършено с Решение №РД-05-24 от 17.04.2018 год. на СЕМ.Дорът за прехвърляне на част от предприятието на ЕТ, което включва процесната лицензия не е основание за автоматична подмяна на титуляря. Тъй като предоставянето на права относно радоиоразпростаранение е подчинено на лицензионен режим, то преди надлежно сезиране на органа и смяна на титуляря по лицензията, не могат да настъпят промени в нея. Органът е бил сезиран едва на 16.03.2018 год., поради което и правилно по отношение на жалбоподателя за 2017 год. е проведено производство по установяване на публично държавно вземане. Без значение за спора е представеното платежно нареждане от 19.10.2018 год. за сумата от 1500 лв., представляваща годишната такса по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01. Плащането е извършено след издаване на АУПДВ. Съгласно чл.142 от АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване. АУПВД е издаден на 06.08.2018 год., като към този момент дължимите такси от жалбоподателя не са били платени. Направеното в последствие плащане не обосновава незаконосъобразност на АУПВД, който към момента на издаването му установява размера на дължими и непогасени вземания по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01, представляващи годишна такса за 2017 год. Жалбоподателят в противоречие с разпоредбата на чл.106, ал.1 от ЗРТ поддържа, че задължено лице по отношение плащането на таксата е реалният ползвател на лицензията. Лицензията е лична, поради което и задължението за заплащане на такса възниква по отношение на титуляря на лицензията. За 2017 год. по отношение на индивидуална лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01 е ЕТ”НЕМ-Генов-Г.Г” и по отношение на него правилно е издаден АУПДВ.
С оглед изложеното, постановеното решение от тричленния състав на Върховния административен съд - осмо отделение, като правилно следва да бъде оставено в сила.
Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважена, като се присъжда сумата от 100 лв.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - І колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7749/22.05.2019 год., постановено по адм. дело № 12513 от 2018 год. по описа на Върховния административен съд - осмо отделение.
ОСЪЖДА ЕТ"НЕМ-Генов-Г.Г",със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „28 октомври”, бл.11, вх.А, ет.1, представлявано от И.Ц-прокурист, да заплати на Съвета за електронни медии, гр. С., сумата от 100 лв. представляваща разноски в производството. Решението не подлежи на обжалване.