Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието против решение № 2090 от 28.03.2018 г. по адм. дело № 4952/2017 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - И.С, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, при следните допълващи и коригиращи мотиви:

С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № з-848/27.04.2017 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, с която на служителя И.С, на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) и чл. 9, ал. 3, т. 15 и ал. 5 от Правилник за устройството и дейността на ГД "Охрана", е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.

По делото е установено от фактическа страна следното:

Към датата на издаване на оспорената заповед Жалбоподателят И.С е заемал длъжността младши инспектор – сътрудник по охраната I степен в Областно звено „ Охрана – С. З“ към ГД „Охрана“.

Дисциплинарното производство срещу служителя е образувано при следните обстоятелства: На 09.01.2017г., след ползван разрешен отпуск /от 19.12.2016г. до 06.01.2017г./, служителят се явил сутринта на работа и в 08.00ч. присъствал на...