Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от П.П, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 6841/20.11.2018 г. по адм. дело № 6448/2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №2570/01.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - издадено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на НАП, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Петков на длъжност "старши инспектор по приходите" в сектор "Оперативни проверки", отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол", ТД на НАП София на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно - процесуалните правила по издаването й, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Направен е и извод за спазване на приложимото материално право и наличие на хипотеза на реално съкращаване на длъжността - а именно след закриване на отдел "Оперативни проверки" длъжността на жалбоподателя е престанала да съществува като позиция в новото длъжностно разписание от 01.05. 2018 г. Посочено е как са преразпределени част от съкратените бройки - една част от тях в сектор "Проверки" към различните офиси на ТД на НАП - София, други в "Услуги за клиенти", дирекция "Обслужване" и в дирекция "Оперативни дейности" към главна дирекция "Фискален контрол". Направено е сравнение между длъжността на жалбоподателя и "старши инспектор по приходите" в "Услуги за клиенти", дирекция "Обслужване", като са извършени констатации относно значителните различия във функциите и задълженията по двете длъжностни характеристики, Сравнението между длъжността на жалбоподателя и "старши инспектор по приходите" в дирекция "Оперативни дейности" към главна дирекция "Фискален контрол" също е довело до извод за значително различие между функциите и задълженията по двете длъжностни характеристики. Изложени са мотиви и за липсата на хипотезата на чл.87а ЗДСЛ.
Решението е правилно. Обосновани са констатациите за различия между сравнените от първоинстанционния съд длъжности и длъжността на касатора досежно функциите и задълженията по длъжностните характеристики. Неоснователни са доводите на касатора, че длъжността му е продължила да съществува със същата система от изисвания за заемането, функции и задължения по длъжностна характеристика под друго наименование - а именно като "старши инспектор по приходите" в сектор "Проверки" на отдел" Проверки". При сравнение на двете длъжностни характеристики - тази за длъжността на касатора и тази за длъжността "старши инспектор по приходите" в "Проверки" е видно, че "старши инспекторът по приходите" в " Проверки" има следните задължения, които не фигурират в длъжностната характеристика на "старши инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" - "изготвя, подписва и изпраща искания за извършване на насрещна проверка", "изготвя молба и съпътстващ доклад за обмен на информация съгласно регламент ( ЕО) 1798/2003, "събира информация и изготвя отговор по получено запитване / молба за информация от администрацията на друга държава - членка", "изготвя писмено уведомление до съответния териториален директор за установяване на основания за изменение на задължения, определени с влязъл в сила ревизионен акт", "изготвя съобщение за уведомяване на прокуратурата при установени индикации за наличие на престъпно деяние в хода на производството", "регистрира индикации за установени данъчни и осигурителни измами, както и рискове от неспазване на данъчното и осигурително законодателство". Така изброените задължения сочат на значителни различия между длъжността "старши инспектор по приходите" в "Проверки" като система от функции, задължения и изисквания за заемането й и длъжността на касатора. Съкращаването на длъжността е реално по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. - длъжността на касатора е престанала да съществува като позиция по длъжностното разписание и като система от изисквания за заемането й, функции и задължения, какъвто правилен извод е формирал и АССГ. Не е нарушена и целта на закона - липсват вакантни незаети бройки от същата длъжност като съкратената след 01.05. 2018 г., нито пък от доказателствата по делото могат да се направят изводи за нарушаване принципа на стабилитет на държавната служба. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на хипотезата на чл.87а ЗДСл., поради което и на основание чл. на основание чл.221, ал.2, изречение последно АПК, същите не е необходимо да бъдат повтаряни.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение решение № 6841/20.11.2018 г. по адм. дело № 6448/2018 г. на Административен съд - София - град.
ОСЪЖДА П.П, с адрес в [населено място], [адрес], да заплати разноски по делото в размер на 150 ( сто и петдесет) лева на Националната агенция за приходите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.