О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2892

София, 05.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от съдия А. Ц. гражданско дело № 857 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Регионален исторически музей - гр. Плевен срещу въззивно решение №511/ 25.11.24г., постановено по в. гр. д. 758/24г. на Плевенски окръжен съд, с което са приети за основателни исковете на И. П. П. по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Ищецът твърди, че е работил в Регионален исторически музей - гр. Плевен на длъжност „уредник, музей“, но трудовото му правоотношение било прекратено незаконно на основание чл. 330, ал.2, т.5 КТ. Имал ЕР на ТЕЛК за 50% трайно намалена работоспособност, според което може да продължи да работи според производствената характеристика и не е имало задължителни предписания за трудоустрояване. Иска отмяна уволнението и възстановяване на работа.

В срока за отговор работодателят е възразил, че ищецът не е можел да продължи да работи по досегашното си трудово правоотношение, тъй като длъжността „уредник, музей“ изисквала извършване на теренни проучвания, а в ЕР на ТЕЛК било посочено като противопоказания - системни физически усилия. Поради това работодателят предложил на ищеца заемането на длъжността „екскурзовод“, но тъй като ищецът отказал, то работодателят прекратил трудовия договор по чл. 330, ал.2, т. 5 КТ.

ВС е уважил исковете като е приел, че в ЕР на ТЕЛК липсват предписания за трудоустрояване и за невъзможност да се изпълнява досегашната трудова функция поради противопоказания, след което е счел уволнението за незаконно.

В касационната жалба работодателят твърди, че ищецът не е можело да продължи да заема въпросната длъжност, тъй като според новото щатно разписание тази длъжност била трансформирана в длъжността „екскурзовод“, и тъй като ищецът отказал да заеме новата длъжност, то се наложило прекратяването на трудовия договор.

В изложението към жалбата се поставят следните въпроси: Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, както и всички правно - релевантни факти и да изведе свои самостоятелни изводи? Длъжен ли е въззивния съд да даде указания за посочване на относими доказателства, които са пропуснати в първата инстанция поради пропуск в доклада, както и при прилагането на императивна материалноправна норма?

ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на страните. Въззивният съд е приел, че решаващо за делото е липсата на предписание на ТЕЛК за трудоустрояване. Този извод на въззивния съд съответства на трайната практика на ВКС, доколкото съгласно чл. 317 КТ трудоустрояването настъпва по предписание на здравните органи за промяна на работата или за оставане на същата работа, но при облекчени условия. В случая такова предписание липсва, поради което ищецът не е бил трудоустроен, поради което уволнението му по чл. 330, ал.2, т.5 КТ като трудоустроен е незаконно. Освен това, районният съд с доклада си по чл. 146 ГПК е разпределил доказателствената тежест правилно- по спорните факти и е указал задължението на работодателя да докаже, че ищецът поради болест не е могъл да изпълнява възложената работа по предписание на ТЕЛК. След това с решението си РС е приел, че уволнението е незаконно тъй като липсвало предписание на ТЕЛК за трудоустрояване. Липсва процесуално нарушение на РС при разпределяне на доказателствената тежест, поради което не е възникнало задължение на въззивния съд да прави ново разпределение на доказателствената тежест по спорните факти, както и да дава указания, че страните не сочат доказателства за правнорелевантни факти. Твърденията на работодателя, че длъжността на ищеца била трансформирана, че не съществувала по новото щатно разписание са ирелевантни, доколкото ищецът не е уволнен поради съкращение в щата, а поради трудоустрояване.

С оглед изхода на спора и искането за присъждане на разноски, направено с отговора на касационната жалба, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1200лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и два броя платежни нареждания.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №511/ 25.11.24г., постановено по в. гр. д. 758/24г. на Плевенски окръжен съд.

Осъжда ответника Регионален исторически музей - гр. Плевен да плати на ищеца И. П. П. 1200лв. разноски за настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: