Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.И срещу решение № 6874 от 21.11.2018г. по адм. д. № 6116/2018г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Итев срещу свидетелстов за съдимост с рег. № 61721, издадено на 22.05.2018г. от Софийски районен съд.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради наличие на всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК. По същество изтъква нарушения на материалния закон, а именно на чл. 88а, ал.4 НК. Моли да бъде отменено решението и свидетелството за съдимост и да се укаже на Софийски районен съд да издаде свидетелство за съдимост на Р.И, в което да бъде записано, че е неосъждан. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация – Софийски районен съд не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по изложените в нея съображения..

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, поради което същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК по следните съображения:

Свидетелството за съдимост се издава при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост и удостоверява наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК). Данните, които следва да се впишат в свидетелството за съдимост, са посочени в чл. 39 от същата наредба. Съгласно чл. 40, ал. 2 от наредбата, свидетелството за съдимост и справката за съдимост, в които има вписани осъждания, се подписват от председателя на районния съд или от определен от него заместник, а тези, издавани от Централното бюро за съдимост - от неговия ръководител или от определен служител юрист с изключение на случаите по чл. 36а. Под подписите се написват името и фамилията на съответните длъжностни лица и се полага печат.

Свидетелството за съдимост не е административен акт, а официален свидетелстващ документ. Съдържанието на документ може да се оспори по административен ред по чл. 81, ал. 2 АПК, но не и пред съда. Поради това като е разгледал по същество заявеният пред него правен спор за съдържанието на свидетелство за съдимост, Административен съд София град е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото следва да бъде прекратено (чл. 221, ал. 3 АПК).

Първоинстанционният съд правилно приема, че предмет на спора е съдържанието на свидетелството за съдимост, както изрично е уточнил и жалбоподателят, но неправилно счита, че то подлежи на оспорване пред съд.

Решаващият съд неправилно е изложил съображения досежно реабилитацията по право - подобно произнасяне е извън компетентността на административния съд, строго дефинирана в чл. 128 от АПК. Налице ли е настъпила реабилитация по право или не като институт на наказателното право, относим към факта и последиците от осъждането на едно лице, е в компетентността единствено на общия съд, в случая - на председателя на Софийски районен съд или определен от него заместник по смисъла на Глава четвърта "Свидетелства за съдимост и справки за съдимост" от Наредба № 8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. В този смисъл е установената съдебна практика - решение № 2395 от 01.03.2016 г. по адм. д. № 11581/2015 г., VІ отд. на ВАС, решение № 6111 от 16.05.2017 г. по адм. д. № 737/2017 г., VІ отд. на ВАС.

Първоинстанционният съд, като е разгледал спора, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а образуваното производство по делото прекратено. Предвид недопустимостта на решението не следва да се обсъждат останалите касационни основания.

При този изход от спора на касатора не се дължат разноски.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 6874 от 21.11.2018г. по адм. д. № 6116/2018г. на Административен съд София град и прекратява съдебното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.