Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „П”АД, гр. С., срещу решение № 1862 от 19.03.2013 г. по адм. д. 13958/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 1199/11.10.2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (Комисията, КЗП), с която е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в непредоставянето своевременно в рекламни материали на съществена информация, свързана с условията на провежданата рекламна кампания „П”АД, гр. С., срещу заповед № 1199/11.10.2012 г. на председателя на КЗП. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че е налице хипотезата на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предложение трето ЗЗП при провежданата рекламна кампания „П”АД, гр. С., на стойност 80 и повече лева, в периода 18.05.2012 г. – 15.07.2012 г., платено в брой или кредитна карта, дава право на клиента да получи една от юбилейните карти за отстъпки лично и на място в търговския обект (раздел VІ от условията), а същевременно липсва информация относно обстоятелството, че е възможна липса на картови наличности, както и относно срока за предоставянето им. Решение е правилно.

Съгласно чл.68е, ал.1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което...