Подадена е касационна жалба от Р. Г. П., чрез процесуалния представител адв. С. С. срещу решение №524/02.05.2010г.
, постановено по адм. дело № 1240 по описа за 2009 г. на Административен съд -град Бургас, 11-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за регистрация по ЗДДС
№ 02042090014592/14.05.2009 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № РД-10-185/05.08.2009 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Б. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания почл.209,т.3 АПК
. Отправя искане до ВАС за отмяна на обжалваното решение. Претендира се заплащане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид разпоредбата на чл.218 АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Акт за регистрация по ЗДДС
№02042090014592/14.05.2009 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № РД-10-185/05.08.2009 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Б. при ЦУ на НАП. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу горепосочения Акт за регистрация. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, е установено и прието, че В. Л. П., в качеството си на пълномощник на Л. Д. П. и Р. Г. П., на 18.08.2005 г., е сключил осем броя предварителни договори за продажба на недвижими имоти, находящи се в предвидена за изграждане сграда, в местността "Инцараки", кв. 57, УПИ VI- 652 в гр. С. В. по плана на О. Н., с чужди граждани. По отношение на така сключените договори съдът е констатирал, че съгласно инкорпорираните в тях клаузи, е уговорено по сметката на пълномощника в Банка [Фирма 1], клон "Несебър", да бъдат преведени предварителни договорени плащания от вписаните в договорите купувачи. В. Л. П. е действал като пълномощник, т. е. от името и за сметка на упълномощителите Л. Д. П. и Р. Г. П., последните двама намиращи се в брак. По предварителен договор от 27.10.2006г. - на 30.10.2006
г. са получени по банков път 45 000 евро /70% от уговорената сума/ от купувача Ю. В. Ч.. Предварителният договор от 27.10.2006 г. е за продажба на недвижим имот - ап.10 с площ от 92.82 кв. м., находящ се в предвидена за изграждане жилищна сграда в УПИ VI- 652 в кв.57 по плана на С. В., местност „Инцараки”. С разписка на последната страница на предварителния договор В. П. е потвърдил, че е получил сумата от 45 000 евро от Ана и Ю. Ч. като първи транш по договора. Първоинстанционният съд е приел в мотивите на оспореното решение, че гореизложените фактически констатации са анализирани от органите по приходите и правилно са квалифицирани като авансово плащане в размер от 45 000евро /88012,34лв./ по облагаема доставка. Отчетено е обстоятелството, че плащанията са получени в режим на съпружеска имуществена общност и облагаемият оборот на жалбоподателката като ФЛ, по чл.96,ал.2 във вр. с чл.4 ЗДДС
е редуциран на 44 006,17лв. Отделно от горното, е установено, че Р. П., в качеството й на ЕТ „Лювера-41-Р. П.”, има реализирани облагаеми доставки на стоки услуги в размер на 8435,34лв. в периода 01.11.2005г.-31.10.2006г. Не е бил спорен по делото вида на сделките като облагаеми по смисъла на ЗДДС и размерът на оборота по тях. Общият облагаем оборот в същия период, реализиран от касатора, е 52 441,51лв. Не е било подадено заявление за регистрация по чл.108,ал.1 ДДС отм. в срока до 14.11.2006г., поради което била извършена служебна регистрация чрез издаване на оспорения акт за регистрация по ДДС. Съдът е приел, че са били налице предпоставките за регистрация по ДДС и е отхвърлил е подадената жалба срещу издадения акт за регистрация.
Решението е правилно, съдът надлежно е определил спорните въпроси, относимите факти и е разпределил доказателствената тежест.
Твърденията в касационната жалба са неоснователни. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че са налице процесуални нарушения в хода на административното производство, довели до неправилно тълкуване на материалния закон, по отношение на които първостепенният съд не е взел становище в обжалваното решение. Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно. Съдът правилно е определил и приложил материалноправните разпоредби от значение за решаване на делото и не е допуснал съдопроизводствени нарушения, както се твърди бланкетно в касационната жалба.
Подробният и пълен анализ на доказателства е довел до извода, че оборотът по процесните доставки е облагаем и размерът му е над законоустановения минимум за задължителна регистрация по ЗДДС
. Правилно е определен и основният спорен въпрос по делото - представляват ли сделките, в резултат на които е реализиран този оборот, независима икономическа дейност по отношение на Р. П.. Тезата на касатора е, че описаната дейност не се осъществява редовно или по занятие срещу възнаграждение, същата има случаен характер, не е извършвана в някакъв продължителен период от време и постоянно и не може да се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на чл.4, ал.1 ЗДДС отм. и чл.3,ал.2 ЗДДС
. Тезата е неоснователна. Легална дефиниция на обсъжданото понятие се съдържа в разпоредбите на чл.4,ал.1 и 2 ЗДДС
отм. , съгласно които независима икономическа дейност е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия, като в ал. 2 се уточнява, че освен всичко друго независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите. В конкретния случай е установено по несъмнен начин, че сделката с описания по-горе недвижим имот не е единствена. Продажби на недвижими имоти в описаната по-горе жилищна сграда, собственост в СИО на Р. П. и съпруга й Л. П., са извършвани редовно – установено е наличието на 8 броя предварителни договори и 7 бр. окончателни продажби по нот. актове, описани в решението на Директора на Д”ОУИ”. Обоснован е изводът на административния съд, че осъществената от Р. П. сделка е насочена към реализиране на икономическа изгода, няма случаен характер и е в изпълнение на стопанска дейност, поради което се субсумират в хипотезата на чл.4,ал.1 ЗДДС отм. и чл.3,ал.2
ЗДДС.Правилно при преценката относно данъчния период, през който е достигнат облагаемия оборот по чл.96,ал.1ЗДДС
е взет предвид облагаемият оборот от независимата икономическа дейност на физическото лице, като в тази връзка следва да се посочи, че законосъобразно е прието, че облагаемият оборот е достигнат през данъчен период м. 10/2006 г., за период, не по - дълъг от последните 12 месеца преди текущия, поради което лицето е следвало да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на този данъчен период, или до 14.11.2006 г.
Неоснователен е доводът на касатора, че административният съд не е изследвал доказателствата в цялост, тъй като не е обсъдил обстоятелството, че сумите, превеждани по предварителните договори, са постъпили по сметка на пълномощника В. П., а не на Р. П.. С този довод касаторът по същество игнорира специфичната същност на упълномощаването като сделка, насочена към пораждане на представителна власт, различна от основното правоотношение между упълномощителя и пълномощника. Тези правоотношения са напълно самостоятелни, макар и във връзка едно с друго. Чрез упълномощаването пълномощникът извършва правни действия от името на упълномощителя и с последици направо за него. Така, в настоящия случай, приетите суми от В. П. следва да се считат постъпили директно в патримониума на Р. П.. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено, че неоснователно се поддържа от касатора, че актът за регистрация е незаконосъобразен, тъй като по банковите му сметки няма постъпления на парични средства, като плащания били извършени по сметка на В. П..
С оглед изложеното по - горе настоящата инстанция намира също, че приложената към касационната жалба декларация, в която В. П. е декларирал, че всички средства от предварителни договори и покупко - продажби са постъпвали в негови сметки, не може да обоснове извод, различен от този, направен от органите по приходите и възприет от първоинстанционния съд. Неотносими към изхода на спора са и представените в касационната инстанция заверени копия от декларация рег. №9519/04.08.2010г. на купувача А. Ч., споразумение рег. № 8782/23.07.2010 г. и рег. № 10847/23.08.2010 г. на нотариус с район на действие РС - гр. Н., от които е видно, че част от продажната цена е възстановена на купувачите поради забава на продавача, тъй като са ирелевантни към юридическия факт с правно значение, с който нормата на чл.96,ал.1 ЗДДС
свързва задължението за регистрация по ЗДДС
, а именно достигнатият оборот от 50 000 лв. за период, не по - дълъг от последните 12 месеца преди текущия. Неотносим към спора е и приложеният ревизионен доклад № 901421/01.02.2010 г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна. Като правилно същото следва да бъде оставено в сила - чл.221,ал.2,пр.1-во АПК.
Разноски за производството пред настоящата инстанция не се присъждат, тъй като не са претендирани и направени такива от ответника по жалбата.
Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение
РЕШИ
:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 524 от 02.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1240 по описа за 2009 г. на Административен съд Бургас, 11-ти състав.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Н./п/ С. П.
С.П.