Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по подадените две касационни жалби от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП и от "Байерн ауто лизинг" ЕООД, гр. Р., против решение № 731 от 20.05.2010г. на Административен съд гр. П., постановено по адм. дело № 1911 по описа за 2008 г. съответно, в частта му, с която по жалба на "Байерн ауто лизинг" ЕООД е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № 210800152 от 30.06.2008г. на орган по приходите при ТД на НАП - Смолян, потвърден с Решение № 642/26.08.2008г. на Директора на Дирекция ”ОУИ” Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството не е признат данъчен кредит в общ размер от 18 935.56 лв., и са начислени лихви, за данъчни периоди м. юли, м. август, м. октомври 2005г. и в тази, с която жалбата на дружеството против същия РА, в останалата й част, е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, в обжалваната част поради несъответствието му с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилни са изводите на съда, че при наличие на ДАПВ, с които за част от процесните периоди на ЕООД е възстановен декларираният ДДС за възстановяване, то и установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред в ДОПК - Раздел ІІ "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски". Според касатора, съдът превратно е интерпретирал установената съдебна практика на вАС по казуси относно същата фактическа обстановка,...