Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

гр. София, 16.02.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1906 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. П. против решение № 23/25.02.2021 г., постановено по гр. д.№ 298/2020 г. от състав на Окръжен съд – Разград.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС от 28.10.2021 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустим ли е иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ за установяване съществуване на трудово правоотношение. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно цитираният законов текст изрично предвижда правната възможност за предявяване на иск относно съществуването на трудово правоотношение. Наличието на изрична законова разпоредба за правото на установяване на съществуването на трудови правоотношения, легитимира интереса на ищците от търсената съдебна защита. В този смисъл е решение №7/05.04.2016 г. по гр. д.№ 3874/2015 г. на ІІІ гр. отд., като възприетото в това решение се възприема и от настоящия състав.

Съдът е приел, че изискването за писмена форма на трудовия...