О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2864

гр.София, 04.06.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №4740 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Би Привилиджт 1“ ООД, чрез адв. Л. Ч. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 4080 от 17.09.2024 год., постановено по гр. дело № 2040/2024 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, в частта му, в която е допълнено постановеното по посоченото дело определение № 3497 от 08.07.2024 год. в частта за разноските, като Териториално поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/ – София-град е осъдено да заплати на „Би Привилиджт 1“ ООД направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.

Частният жалбоподател поддържа, че разноски следва да се присъждат в тежест на бюджета на юридическо лице, към което се числи съответният административен орган. В случая молбата за отмяна била подадена от административен орган – директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, който обаче не формирал имущество, от което да бъдат изплатени присъдени разноски. Сочи, че ГПК не съдържа норма, която да урежда въпроса в чия тежест следва да се присъждат разноските, когато правният спор е неоснователно предизвикан от административен орган, т. е. от лице, което няма гражданска правосубектност, като най-близкият сходен случай е уреден в чл. 143, ал. 1 АПК. Териториалните поделения на НОИ не са юридически лица, а са структурни единици на НОИ и функционират като част от цялостната му организация – чл. 3, ал. 1 КСО, чл. 2, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 29, ал. 1 от...