3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 407

С.,

27,05,201

4 година

Върховният касационен съд на Република България,

първо търговско отделение, в закрито заседание на

седми май

две хиляди и четиринадесета

година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева

т. дело №

3545/2013

година

. Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №131 от 17.05.2013 г. по т. д. №662/2012 г. на Варненски апелативен съд.

Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поставил е като първи въпросът – „ Само с исковата молба ли е допустимо предявяването на съединени за общо разглеждане искови претенции или това е възможно да се постигне и с допълнителната искова молба по чл.372, ал.2 ГПК”. Посочено е противоречие с решение № 226/12г. на ВКС, ІІ т. о., с което било прието, че съединяването и изменението на искове било допустимо при условията на чл.116 и чл.117 ГПК отм., Страната е изложила своето разбиране за идентичност на изменението на иск с последващото обективно съединяване на искове., като е посочила, че неправилно съдът се е позовал на практика на ВКС, очертаваща изключенията,...