О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2839

София, 04.06.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1109 по описа за 2025 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. К. Х., чрез адвокат Я. Д., срещу въззивно решение № 1093 от 04.11.2024 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр. д. № 1356/2021 г., в частта, с която искът против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство, е отхвърлен за разликата над 7000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2019 г., до окончателното издължаване. Жалбата поставя във висящност въззивното решение и в частта за съдебноделоводните разноски.

Касаторът излага съображения за неправилност поради това, че въззивният съд не е обсъдил част от твърдените с исковата молба вреди, без да уточнява в какво се изразява пропускът, също, не е отчетено, при определяне размера на обезщетението, че повдигнатите обвинения са свързани с упражняваната от нея дейност в областта на търговията с произведения на изкуството. Счита, че изводът за справедливо овъзмездяване в размер на 10 000 лв. е необоснован. Допуснатите процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, защото присъденото обезщетение не е определено по справедливост.

Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря...