РЕШЕНИЕ

№ 263

гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Блага Иванова

Членове: Красимира Медарова

Даниел Луков

при участието на секретаря Невена П. Ангелова

в присъствието на прокурора Ася Петрова

като разгледа докладваното от Б. И. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200376 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. Т. Р. срещу решение на Варненски апелативен съд № 36 от 7.03.2025 г, по ВНОХД № 287/24, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 40 от 28.06.2024, по НОХД № 1400/20. С първоинстанционната присъда подсъдимият Р. е признат за виновен в това, че за периода от 11.03.2011 г до 14.11.2011 г в гр. Варна, в качеството си на пълномощник на /фирма/, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ в особено големи размери, а именно: 468 850, 05 лв, като потвърдил неистина, затаил истина и приспаднал неследващ се данъчен кредит в подадени осем справки-декларации / СД / за данък добавена стойност /ДДС /, които се изискват по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, както и да заплати в полза на държавата обезщетение за имуществени вреди, в размер на 468 850, 05 лв, заедно със законните последици.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: При анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато нарушение по чл. 14 НПК. Съдът е заличил св. М., за когото е установено, че е съпричастен към извършеното престъпление, което е попречило за разкриване на обективната истина. Не е взето предвид обстоятелството, че М. е привлечен към наказателна отговорност за участие в организирана престъпна група заедно със св. В. М., водил счетоводството на /фирма/, което потвърждава тезата на подсъдимия, че не е извършил престъплението, за което е осъден. Игнорирано е това, че сметката на процесното дружество в /банка/, е открита от М. на 26.11.2011 г и е закрита от него на 29.02.2012 г. По делото не е установено кое е лицето, което се е облагодетелствало от паричната сума, предмет на данъчното престъпление.

Не е доказано, че подсъдимият е ръководил търговската дейност на дружеството и следва да отговаря за ощетяване на държавата. Допуснато е нарушение на материалния закон. Наложеното наказание е явно несправедливо.

С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия или за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание на ВКС защитата на подсъдимия пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият жалбоподател изтъква, че не е извършил престъпление и моли да бъде оправдан.

Гражданският ищец: държавата, представлявана от министъра на финансите, в писмен вид, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на ВП пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.

Апелативният съд е изпълнил задълженията си по чл. 14 НПК и е подложил на съвкупна оценка доказателствата и средствата за тяхното установяване. Приложените писмени доказателства са анализирани в контекста на гласните такива, като са съобразени и изводите на вещите лица, автори на съдебно-счетоводните експертизи и на графологичната такава, при което е изведен верния извод, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е осъден. Установено е, че св. Д., управител на /фирма/, е изготвил нотариално заверено пълномощно в полза на подсъдимия, с което го е овластил да представлява дружеството, да развива търговската дейност и да осъществява необходимите за това разплащания. Свидетелят е заявил, че по изрична уговорка с жалбоподателя, се е съгласил формално да бъде вписан като управител на дружеството, а действителният управляващ и представляващ дружеството да бъде подсъдимият. В подкрепа на авторството в лицето на жалбоподателя са и показанията на св. Н., счетоводител, установила, че всички документи, относими към дейността на /фирма/, са й предоставени от подсъдимия. Посочената свидетелка е изяснила, че въз основа на договор между /фирма/ и /фирма/, представлявано от св. С., който е разполагал с квалифициран електронен подпис / КЕП /, справките декларации са подавани с този КЕП, но въз основа на данни, предоставени от подсъдимия.

Неоснователно е становището на защитата, че св. В. М. е имал задължение да води счетоводството на процесното дружество. Това е така, защото е установено, че процесните справки декларации са подадени по време, когато св. Н. е водела счетоводството. Изяснено е, че всички разплащания от дружеството и в негова полза са осъществени от жалбоподателя, който единствен е имал пълномощно да оперира със сметките на дружеството в /банка/, а банковите операции, имащи отношение към инкриминирания период, са осъществени чрез тази банка. Съобразени са изводите на съдебно - графологичната експертиза, установила, че платежните нареждания са изготвени от жалбоподателя. Проверена е версията на подсъдимия, че не той, а М. М., е лицето, съпричастно към извършеното престъпление, и правилно тази версия е отхвърлена като опровергана от събраните писмени и гласни доказателства. Изяснено е, че М. е разполагал с ограничено пълномощно за период от един месец, който е извън инкриминирания период, при това, е бил овластен да открива и закрива сметки в /банка/, а банковите операции, предмет на обвинението, са осъществени чрез /банка/, като пред тази банка се е явявал само подсъдимият като пълномощник на дружеството. Установено е, че М. не е разполагал с правото да сключва търговски сделки от името и за сметка на дружеството, нито е имал правото да оперира с имуществото на дружеството. С оглед на изложеното, верен е извода на съда, че, доколкото М. М. и фактически не е участвал в дейността на дружеството, нито е предоставял на св. Н. счетоводни документи за попълвана на процесните справки декларации по ЗДДС, то той не е лицето, което е съпричастно към извършеното престъпление. От друга страна, съдът е положил усилия да го призове за съдебното заседание, за да го разпита като свидетел, но това се е оказало невъзможно поради липсата на данни за неговото актуално местонахождение. Обстоятелството, че М. не е изслушан като свидетел, не е попречило за правилното решаване на делото, тъй като е изяснено, че това лице не е участвало в престъплението, предмет на наказателното производство. Без правно значение за изхода на делото е наличието на висящо наказателно производство срещу М. М. и св. В. М. за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши данъчни престъпления. Това е така, защото се касае за различни престъпления, предмет на двете отделни наказателни производства, между които липсва връзка. На следващо място, съдът е направил подробен анализ на писмените доказателства, които е анализирал в контекста на съдебно-графологичните експертизи, при което е достигнал до верния извод, че вписаните в справките декларации сделки не са осъществени, както и това, че не са изпълнени изискванията за надлежно осъществяване на вътрешно-общностни доставки / ВОД / и вътрешно - общностни придобивания / ВОП /, като императивната процедура за оформяне на ВОП и ВОД не е спазена, сделките с юридически лица от държави членки на ЕС, не са били реални, не е имало съответни разплащания между търговците, респективно, не са попълнени изискуемите по закон VIES декларации. Събраните доказателства са достатъчни, за да обусловят извода на съда, че чрез подаване на неверни данни до данъчната администрация, подсъдимият е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 468 850, 05 лв. Без правно значение за изхода на делото е лицето, което се е облагодетелствало от неплатените данъчни задължения, тъй като посоченото обстоятелство не е елемент от състава на данъчното престъпление, предмет на осъждането, поради което този факт не е част от предмета на доказване.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Правилно установените релевантни факти съдържат признаците на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 2 НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. При това положение, не може да бъде уважено искането на подсъдимия за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Съдът е оценил продължителния срок на наказателното производство с приоритетно значение и е индивидуализирал наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като е определил наказанието две годни „лишаване от свобода“, отложено по чл. 66 НК, за срок от четири години. Към жалбоподателя е проявено достатъчно снизхождение, като се има предвид завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от тежестта на настъпилите вредни последици. С оглед на изложеното, наложеното наказание се явява съобразено с комплекса от обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност, и с целите по чл. 36 НК, откъдето следва, че то / наказанието / отговаря на законовия критерий за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, РЕШИ:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Варненски апелативен съд № 36 от 7.03.2025 г, по ВНОХД № 287/24.

Решението не подлежи на обжалване.