Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 1338 / 20.07.2012 год. по т. д.№ 427 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта му с която е потвърдено решение № 242 / 28.10.2011 год. по т. д. № 242 / 2011 год. на Видински окръжен съд, с което са уважени предявените от [фирма] против касатора обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.79 ал.1 вр, с чл.266 ал.1 ЗЗД - за сумата от 644 700, 36 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска - 24.04.2011 год. до окончателното й изплащане и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД - за сумата от 6 384, 51 лв. / при предявен иск в размер на 98 000 лева /, Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с формални доводи на всички касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, По същество оспорва извода на въззивния съд за доказано от ищеца изпълнение на възложените му СМР по изграждане на Главен клон 1 и Главен клон ІІ на обект „ Реконструкция и модернизация на водопроводната мрежа на [населено място] „, въпреки липсата на съставени, съгласно Наредба № 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството актове, съответно: Акт обр.14 за приемане на конструкцията, Акт обр. 15 - за установяване годността за приемане на строежа / частта, етапа от него / и Акт обр.16 за установяване годността за ползване на строежа / частта, етапа от него /, В този смисъл касаторът счита, че съдът е ирелевирал факта на установена годност за експлоатация на изработеното, като относим към произнасянето му, в противоречие с чл. 261 ал. 1 ЗЗД, Намира решението постановено и в противоречие с чл.20 ЗЗД - досежно тълкуване волята на страните, изразена в чл.4 ал.1 пр.1 вр. с чл.7 от сключения договор, тъй като съдът е извършил тълкуване без отправено изрично искане на страна за това, а и е тълкувал ограничително разпоредбите, като не е съобразил чл.4 ал.1 пр.2 и чл.10 от договора, В тази връзка се цитират мотивите на стр.4 абз. последен и стр.5 абз. първи от съдебното решение, в които съдът е приел, че независимо от посоченото в чл.4 ал.1 пр.2 от договора разплащане между страните при осигурено финансиране от страна на МРРБ, с оглед чл.7 и визираното в същия задължение на възложителя - касатор, за осигуряване финансирането и разплащането на строителните дейности, не следва да се приеме, че постъпването на средства от МРРБ е уговорено като условие на плащането, а предвид чл.6 ал.1 вр. с чл.4 е обоснован и извода за допустимо поетапно разплащане на приети с подписан протокол за това СМР.

Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба - като счита, че поставените въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК - отговор на същите не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, в съответствие и с провежданата от самата страна защита в първоинстанционното производство и доводите и във въззивната жалба, Дори да биха се приели за релевантни правни въпроси по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, страната е изложила обстойни съображения за наличието на изобилна и непротиворечива практика по установяване предпоставките за уважаване на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД - начин на установяване на изпълненото и приемането му от възложителя, Конкретното тълкуване на договорна клауза, според страната не предпоставя отговор на правен, а на фактологичен въпрос, в съответствие с конкретното съдържание на същата и в този смисъл поставимо като основание по чл.281 т.3 ГПК, но не по чл.280 ал.1 ГПК,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на обжалване,

В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът формулира два въпроса: 1 / Налице ли е изпълнение на възложени СМР, при липса на издадени, съгласно Наредба № 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, във връзка с приложението на Наредба № 2 /31.03.2003 год. за въвеждане в експлоатация на строежите на Р. Б. и минималните гаранционни срокове за изпълнение на СМР, съоръжения и строителни обекти, актове: Акт обр.14 за приемане на конструкцията, Акт обр. 15 - за установяване годността за приемане на строежа / частта, етапа от него / и Акт обр.16 за установяване годността за ползване на строежа / частта, етапа от него /? и 2 / Допустимо ли е съда да тълкува волята на страните, материализирана в клаузи на договора, без отправено искане за това в исковата молба? ,

Първият от поставените въпроси е формулиран некоректно и неадекватно на фактическата и правна страна на спора и защитната позиция на страната, заявена в преклузивните срокове на чл.131 и чл.146 ГПК, предвид следното: Ищецът твърди, че е изпълнил част от възложеното, като спиране на изпълнението е предпоставено от неблагоприятни метеорологични условия, а невъзобновяването - от невъзможността ответникът да финансира строителството, Твърди, че договорът помежду им не е развален и е в готовност да довърши изпълнението, при насрещно изпълнение на задължението за финансиране от ответника, Налице са подписан акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството и актове обр. 12 за установяване подлежащи на закриване СМР, при постигнати изисквания на проекта - неоспорени, С двустранно подписани от страните по спора 2 протоколи, неоспорени досежно истинност от ответника, са предадени частично изпълнените до спиране на строежа СМР, като по приетите в същите стойности на възнаграждението са издадени данъчни фактури, подписани от ответника и осчетоводени от същия, Ответникът не е противопоставил възражение за неточно изпълнение, По същество възражението му относно значението на актове обр. 14,15 и 16 от Наредба № 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството актове, би било относимо към довод, че годността на частично изпълненото е проверима само при окончателното завършване на обекта, какъвто изрично не е релевиран, а и не би могло, при липса на твърдение, че СМР са продължили и обектът е завършен. Поставеният въпрос свързва значението на посочените актове за удостоверяване на самото изпълнение, не на качеството му, Впрочем правата на възложителя, с оглед качеството на изпълненото в цялост / възможността му да функционира с оглед договореното предназначение / не са преклудирани и биха били упражними при евентуално завършване на обекта от ищеца, С така поставеното му съдържание, обаче, въпросът не покрива общия селективен критерий за правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, Дори да би бил формулиран адекватно, въпросът не е обоснован с допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за което формалното позоваване на разпоредбата, при наличието на изобилна съдебна практика по въпроса за доказване изпълнението и приемането му от възложителя по договор за изработка, е напълно недостатъчно, За способите за доказване на изпълнението и оспорването му - реш. № 65 / 15.07.2012 год. по т. д.№ 333 / 2011 год. на ВКС, ІІ т. о., реш.№ 48 / 31.03.2011 год. по т. д.№ 822 / 2010 год. на ІІ т. о., вкл. цитирани в същите решения, постановени по реда на чл.290 ГПК,,

Вторият от поставените въпроси също не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК. Въззивният съд не е тълкувал като неясни и противоречиви по своето съдържание разпоредби на договора, а от взаимовръзката между същите е обосновал извод, че финансирането от МРРБ не е договорено като условие за изпълнение задължението за заплащане на възнаграждението, нито страните са приели разплащането да е еднократно и окончателно, след приключване на работата по пълния обем на възложеното, доколкото уговорки в този изричен, ограничителен спрямо съдържанието на разпоредбите на чл.4, чл. 6 и чл. 7 смисъл, няма / извода от чл.6 за съпътстващо изпълнението финансиране на строителството /, Още повече, че възражение за дължимо възнаграждение еднократно и след окончателно завършване на възложеното, ответникът и в преклузивния срок по чл. 131 ГПК не е релевирал, респ. същото - към което именно е относимо тълкуване на чл.10 от договора - не е надлежно въведено в предмета на спора, Дори съдът да би тълкувал неясни разпоредби на договора, на поставения от касатора правен въпрос е даден отговор в изобилната и непротиворечива практика по прилагането на чл.20 ЗЗД: тълкуването не предпоставя задължително искане на страната, макар при отправено такова съдът да дължи произнасяне доколко споделя наличие на неяснота или противоречие, респ. как тълкува клаузата предвид същите, Договорите се тълкуват като разпоредбите им се прилагат в тяхната взаимовръзка и според общия смисъл и целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността / реш.№ 89 / 17.07.2009 г. по т. д.№ 523/ 2008 год. на ВКС, ІІ т. о.; реш.№ 81 / 07.07.2009 год. по т. д.№ 761 / 2008 год. на ВКС, І т. о. ; реш.№ 546 / 23.07.2010 год. по гр. д. № 856 / 2009 год. на ВКС, ІV г. о., реш.№ 151 / 05.10.2010 год. по т. д.№ 1035 / 2009 год. на ВКС, ТК и др. /,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1338 / 20.07.2012 год. по т. д.№ 427 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав,

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: