Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР Ц. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от председателяЙ. К. по адм. дело № 5927/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 461 от 25.03.2021г., постановено по адм. д. № 224/2021г., Административен съд – Бургас, 21-ви състав, е отменил по жалба на „Си Ен Д. Е. АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление гр.Бургас, [улица], ет.[номер], ап.[номер], Заповед за налагане на ПАМ № ФК – 427 - 0051351/18.12.2020г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите – София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 550лв.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от директор на Дирекция „Оперативни дейности“ Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. С. Д.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Бургас е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество „Си Ен Д. Е. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [улица], ет.[номер], ап.[номер], представлявано от изп. директор Д. Ш., не е взело становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението Административен съд – Бургас е отменил по жалба на „Си Ен Д. Е. АД, ЕИК[ЕИК], Заповед за налагане на ПАМ № ФК – 427 - 0051351/18.12.2020г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП, за запечатване на търговски обект – метан-станция „Виго“, находяща се в гр.Бургас, ПЗ „Север“, УПИ V-177, стопанисвана от „Си Ен Д. Е. АД, ЕИК[ЕИК], и забрана за достъпа до нея за срок от 3дни. Решаващият съд е описал /стр.2 – 3 от решението, л. 274 – 275 от делото/ установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в нея се съдържат фактическите и правните основания за издаване й. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на чл.59,ал.2,т.4 АПК, изразяващо се в липса на мотиви относно обстоятелства, значими за правилното решаване на спора и имащо за последици неправилно приложение на материалния закон. Мотивите в тази насока са изложени на стр.4 – 5 от решението. Възпроизведени са разпоредби на относимите разпоредби от ЗДДС, въвеждащи задължения на лицата, извършващи търговия с горива да подават по електронен път до НАП данни относно доставките и движението на доставените/получените количества течни горива. Отбелязано е още, че в нормата на чл.118,ал.11 ЗДДС са въведени изключения, при които задълженото лице няма задължения да подавани данни до НАП, т. е. въведени са изключения от правилото на чл.118,ал.10 ЗДДС, при които изключения неподаването на данни не съставлява законово нарушение. Административният съд е посочил, че от обстоятелствената част на оспорената заповед е видно, че „Си Ен Д. Е. АД, ЕИК[ЕИК], притежава въвъдена в експлоатация ЕСФП /електронна система с фискална памет/. На база на това е обоснован извод, че това обстоятелство не освобождава дружеството от задължението да подава данни до НАП по силата на чл.118,ал.10 ЗДДС относно получени и реализирани доставки на горива, но то съставлява едно от изключенията, посочени в чл.118,ал.11, т.5 ЗДДС. В продължение е обоснована констатация, при условията на чл.35 и 36 АПК това обстоятелство е следвало да бъде изследвано от административния орган и да бъде установено дали въпросните 6бр. доставки са отчетени от ЕСФП, което да обоснове правен извод за приложимост на изключението по чл.118,ал.11,т.5 ЗДДС и липса на предпоставки за издаване на заповед за налагане на ПАМ. На база на това е направен извод, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. При този изход на процеса решаващият съд е присъдил в тежест на НАП разноски по делото в размер а 550лв. , включващи 50лв. държавна такса и 500лв. адвокатски хонорар.

Решението на Административен съд – Бургас е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд са поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая няма извършено нарушение на задължението за подаване на данни до НАП относно количествата горива, като неизпълнението на това задължение води до негативни последици за фиска. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение от данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че същото не е подало към НАП на датата на данъчното събитие информация относно получени горива по 6 бр. акцизни данъчни документи. На това основание заповедта за ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС във връзка с чл. 3,ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Настоящата инстанция споделя този негов извод, тъй като същият е обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл.118 в Националната агенция по приходите. Относимите разпоредби на чл.118 ЗДДС в случая се тези на: аления 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. От друга страна нормата на чл. 3,ал.3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите определя, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива ; за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

В същото време нормата на чл.118,ал.11 ЗДДС въвежда изключения, при които данни по аления 10 не се подават. Едно от тях е това по т.5 - получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет.

Предвид изложената правна рамка и фактическа обстановка по спора, настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК споделя доводите на първоинстанциоанния съд, че издадената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна. По делото е установено, че дружеството има монтирана в търговския обект нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл.3,ал.3 от цитираната наредба. Въпросната система автоматично регистрира и изпраща данни до НАП за получена доставка и движението на получените течни горива. За посочените в заповедта дати – 30.10.2020г., 06.11.2020г., 15.11.2020г., 20.11.2020г. и 27.11.2020г. въпросната система е генерирала фискални бонове с отговор от НАП – „успешно подадена доставка към НАП“, за което са приложени доказателства по делото. При това положение правилно е прието от страна на административния съд, че при издаване на заповедта административния орган не е изследвал наличието на хипотеза по чл.118,ал.11,т.5 ЗДДС, въвежда изключение от правилото на чл.118,ал.10 ЗДДС.

Направените оплаквания за неправилност на решението на административния съд в частта му за разноските са неоснователни. Договореният и присъден адвокатски хонорар в размер на 500лв. за защита и процесуално представителство на жалбоподателя е в рамките на установения минимум по чл.8,ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 500лв. Отделно от това от процесуалния представител на административния орган няма направено възражение за прекомерност при условията на чл. 78,ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК, а и да е било направено, по изложените мотиви то се явява неоснователно.

След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд – гр.Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 461 на Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, от 25.03.2021г., постановено по адм. дело № 224/2021г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Ц. п/ Петя Желева