Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Т. като ЕТ „Р. Т. - Розтерз”, с. Б., обл. Смолян, против решение № 213 от 18.11.2008 г. по адм. дело № 250 / 2008 г. на Смолянския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 18 / 29.08.2008 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” - Смолян.

Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и неправилно прилагане на чл. 48а във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

О. Д. на Районно управление „Социално осигуряване”, гр. С., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Смолянския административен съд е решение № 18 от 29.08.2008 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване”, гр. С. и потвърденото с него разпореждане № 291 от 16.07.2008 г., издадено от началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол” за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 / 02.07.2008 г., с което ЕТ „Р. Т. - Розтерз”, с. Б., обл. Смолян, е задължена да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 609.44 лв., произхождащи от неправомерно извършени разходи за изплащане на парични обезщетения за временна неработо - способност и майчинство на лицето М. Б. У. през времето от 10.09.2007 г. до 31.05.2008 г., както и лихви в размер на 46.88 лв. (общо 656.32 лв.).

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Смолян неправилно е приел, че към датата на възникване на осигурените рискове "временна неработоспособност" и „майчинство” наетото на работа лице не е имало качеството на „осигурено”. Съдът е приложил неправилно материалноправната норма на чл. 48а от КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 и от КСО, във вр. с чл. 160 от Кодекса на труда (КТ).

При установяване на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, съдът следва да тълкува и прилага материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО при съобразяване с приложимите към правоотношението разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата специална защита на бременните жени и майките. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) определя като „задължително осигурени за всички осигурени социални рискове” работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. За „наето на работа” се счита лицето, което е сключило трудов договор по реда на чл. 62 от КТ. В разглеждания случай не е спорно, че към 31.07.2007 г. М. Б. У. е била осигурено лице и че има придобит осигурителен стаж с продължителност шест месеца. От 01.08.2007 г. тя е сключила трудов договор с ЕТ „Р. Т. - Розтерз” на основание чл. 111, ал. 1 от КТ и от същата дата й е бил разрешен неплатен отпуск. На основание чл. 160, ал. 1 от КТ работодателят по своя преценка може да разреши искания неплатен отпуск независимо от това, дали работничката е ползувала или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия й стаж. За да възникне при новия работодател право на платен или неплатен отпуск, законът не поставя условие лицето да е отработило реално един ден, Разрешеният и ползван неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж и за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. Към датата на настъпване на осигурения риск „майчинство” наетата на работа по трудов договор майка е изпълнявала условието по чл. 48а от КСО (изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) за придобит осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство са изплатени правомерно, поради което не е налице причинена щета на държавното обществено осигуряване, произхождаща от неправилно извършени осигурителни разходи. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови по сметка на ДОО изплатените на осигуреното лице парични обезщетения за временна неработо - способност и майчинство, са издадени в нарушение на материално - правните предпоставки за законосъобразност и подлежат на отмяна (В същия смисъл решение № 217 / 05.12.2008 г. по по адм. д. № 140 / 2008 г. на Административен съд – Смолян, оставено в сила с решение № 6161 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1394 / 2009 г., VI о.).

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на ЕТ „Р. Т. - Розтерз” е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Разноски не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 213 от 18.11.2008 г. по адм. дело № 250 по описа за 2008 г. на Смолянския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

решение № 18 от 29.08.2008 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване”, гр. С. и потвърденото с него разпореждане № 291 от 16.07.2008 г., на началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол”, с което ЕТ „Р. Т. - Розтерз”, с. Б., обл. Смолян, е задължена да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 656.32 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Р.П.