Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА НИКОЛОВАИСКРА А. П. . при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 5966 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено от „Химем“ ЕООД, с [ЕИК], действащо чрез управителя Е. М., приподписано от адв. Д. К., искане за отмяна на влязло в сила Решение № 2779 от 01.03.2021 г., постановено по адм. дело № 9688 по описа на Върховния административен съд за 2020 г., с което е оставено в сила Решение № 206 от 03.07.2020 г., постановено по адм. дело № 45 по описа на Административния съд – Враца (АС – Враца) за 2020 г. и настоящият молител е осъден да заплати на Териториална дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“ сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Искането за отмяна е уточнено с допълнителна молба в съответствие с дадени на молителя указания за това.

Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 2 АПК. Основанието по т. 2 е мотивирано с твърдение, че съдът не е изпълнил разпоредби на източник на правото – чл. 129, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и от чл. 404 до чл. 408 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Счита, че съдебният акт, чиято отмяна иска, противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на Върховния административен съд по т. д. № 1/2012 г. и на Определение № 11924 от 27.09.2011 г., постановено по адм. дело № 9929 по описа на Върховния административен съд за 2011 г., като същото, на основание чл. 177, ал. 2 и чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК, се явява нищожно, недопустимо и неправилно. По изложените в искането за отмяна доводи се иска уважаването му и постановяване на ново съдебно решение, което разпорежда издаването на изпълнителен лист по влязло в сила Решение № 7080 от 19.05.2011 г., постановено по адм. дело № 14846 по описа на Върховния административен съд за 2010 г. Претендират се разноски за производството.

Ответникът по искането за отмяна – директорът на Териториална дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“ (понастоящем Териториална дирекция „М. Р. , съгласно чл. 7, ал. 1 от Устройствен правилник на Агенция „Митници“, обн. ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г., т. е в хода на касационното производство), чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Р. Ф., го оспорва по подробни съображения в представен по делото в срока по чл. 242, ал. 3 АПК писмен отговор. Изразява становище за неговата недопустимост, алтернативно неоснователност. Ако се приеме за допустимо, моли за отхвърлянето му. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срок, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. По основателността му приема следното:

Изложените твърдения за нищожност на решението, чиято отмяна се иска, са недопустими за обсъждане в настоящото производство, поради което следва да бъдат разгледани единствено доводите за наличие на хипотезите по чл. 239, т. 2 АПК.

За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното от фактическа и правна страна:

С Решение № 2779 от 01.03.2021 г., постановено по адм. дело № 9688 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. е оставено в сила Решение № 206 от 03.07.2020 г. на АС – Враца, постановено по адм. дело № 45 по описа на този съд за 2020 г. и настоящият молител е осъден да заплати на Териториална дирекция „М. Р. сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. С посоченото решение на АС – Враца е отхвърлена жалбата на „Химем“ ЕООД против Решение за възстановяване на акциз № 8300/3/2007 от 22.06.2011 г. на началника на Митница – Лом, изменено в частта за лихвата, с Решение № 602 от 19.08.2011 г. на директора на Агенция „Митници“.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на присъдено нещо (СПН), т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Тя се явява средство за защита срещу неправилни съдебни решения, определения и разпореждания, като неправилността не се дължи на грешка на съда или на страните, а се състои в несъответствие на съдебния акт с действителното фактическо положение и е резултат от изчерпателно изброените в нормата на чл. 239, от т. 1 до т. 6 АПК причини. Доколкото искането за отмяна има извънреден характер и засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, тя се осъществява само при наличието на изчерпателно предвидените предпоставки на закона – отменителните основания по чл. 239 АПК.

В случая се твърди наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Съгласно тази разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато: „т. 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото;“. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК твърдяното престъпно действие във връзка с решаване на делото следва да бъде установено по надлежния съдебен ред. Това означава установяване на твърдените престъпни обстоятелства с влязла в сила присъда, споразумение, сключено по реда на Наказателно-процесуалния кодекс или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Наред с това престъплението следва да е обусловило съдържанието на решението, предмет на искането за отмяна.

В искането за отмяна липсват, както фактически твърдения за обосноваване на посочените в чл. 239, т. 2 АПК хипотези, така и доказателства за осъществяването им. За да са налице тези хипотези, е необходимо те да са установени с влязъл в сила съдебен акт, какъвто в случая не е представен, а и липсват твърдения за приключило наказателно производство. Наличието на такива доказателства се явява задължителна предпоставка за уважаване на предявеното искане за отмяна на това правно основание.

На следващо място, твърдението на молителя, с което той мотивира основанието по чл. 239, т. 2 АПК, е свързано с твърдяно неизпълнение от страна на съда на разпоредби от ДОПК и ГПК. Така формулирано то на практика представлява възражение по правилността на съдебното решение, чиято отмяна се иска, което не може да бъде съобразявано в производство по реда на Глава четиринадесета от АПК. Поради това наведените в искането за отмяна доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, по причина нарушение на материалния и процесуалния закон, са неотносими към настоящия спор. Те не съставляват основания за отмяна по чл. 237, във вр. с чл. 239 АПК, доколкото не попадат в нито една от изчерпателно регламентираните хипотези по чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Последните не могат да се тълкуват и прилагат разширително.

Относно твърдението на молителя за противоречие на Решение № 2779/01.03.2021 г. по адм. дело № 9688/2020 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, с Определение № 11924 от 27.09.2011 г., постановено по адм. дело № 9929 по описа на същия съд за 2011 г., следва да се има предвид следното:

Определение № 11924 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 9929 по описа на Върховния административен съд за 2011 г. е постановено в производство по частна жалба на „Химем“ ЕООД срещу Протоколно определение № 47 от 05.07.2011 г. постановено по адм. д. № 472/2011 г. на Административния съд – В. Т. с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на „Химем“ ЕООД против протокол и приложение към него № 1104308/14.04.2011 г. на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – В. Т. и е прекратено производството по адм. дело № 472/2011 г. по описа на същия съд. Със същото определение преписката, образувана по искане на „Химем“ ЕООД с вх. № 97-01-348/15.03.2011 г. за възстановяване на сумата 25 461, 90 лв., представляваща подлежащ на възстановяване акциз за периода 01.12.2002 г. – 31.07.2004 г. и лихва в размер на 23 884, 70 лв. за периода 01.02.2003 г. – 13.02.2011 г., е изпратена на ТД на НАП – В. Т. офис Враца за постановяване на акт за прихващане или възстановяване.

Видно от съдържанието на противопоставеното определение на Върховния административен съд то касае законосъобразността на съдебно определение, с което е прекратено производство по дело. Предметът на адм. дело № 9929/2011 г. на Върховния административен съд е различен от предмета на адм. дело № 9688/2020 г. по описа на същия съд, по което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Очевидна е липсата на обективно сходство между двата съдебни акта, с които са разрешени различни правни въпроси.

Неоснователно е искането на „Химем“ ЕООД, отправено до настоящия състав на Първа колегия, за постановяване на ново съдебно решение, което разпорежда издаването на изпълнителен лист по влязло в сила Решение № 7080 от 19.05.2011 г., постановено по адм. дело № 14846 по описа на Върховния административен съд за 2010 г. Изпълнението на влязъл в сила съдебен акт не е въпрос, който може да се разглежда в производство по отмяна. В това производство съдът е ограничен до проверка дали са налице посочените от молителя основания за отмяна. В случай, че намери искането за основателно, съответният състав на касационната инстанция има единствено правомощието да отмени акта и да върне делото за ново разглеждане. В производство по отмяна съдът няма правомощие да се произнася по съществото на спора, а още по-малко да разпореди издаване на изпълнителен лист по друго приключило производство. Изпълнението на влезли в сила административни актове и съдебни решения е уредено в Дял пети АПК.

По гореизложените съображения настоящият петчленен съдебен състав на Първа колегия на Върховния административен съд счита, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 2 АПК е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трети петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подаденото от „Химем“ ЕООД с [ЕИК], действащо чрез управителя Е. М., искане с правно основание чл. 239, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс за отмяна на влязло в сила Решение № 2779 от 01.03.2021 г., постановено по адм. дело № 9688 по описа на Върховния административен съд за 2020 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н. п/ И. А. п/ П. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ