Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба от Областния управител на област П., подадена чрез гл. юрк. А.А, срещу решение № 135 от 22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2892/2017 г. от Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлено като неоснователно оспорването на касатора против решение № 691, взето с протокол № 26/31.08.2017 г. на Общински съвет – Карлово, повторно прието с решение № 720/28.09.2017 г., с което е дадено съгласие да се извърши продажба, чрез публичен търг с тайно наддаване на самостоятелен обект с площ 106 кв. м, намиращ се в сграда с адрес: гр. К., бул. „Освобождение“ № 41, ет.1 и е определена начална тръжна цена в размер на 41 100 лв.

С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № 691, взето с протокол № 26/31.08.2017 г., потвърдено с решение № 720/28.09.2017 г. на Общински съвет – Карлово. Претендират се разноски.

Ответникът – Общински съвет – Карлово не ангажира становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Пловдивския административен съд е било образувано по оспорване, обективирано в заповед, от Областния управител на област П. на решение № 720/28.09.2017 г. на Общински съвет – Карлово, с което е потвърдено решение № 691, взето с протокол № 26/31.08.2017 г. на същия общински съвет, с което е дадено съгласие да се извърши продажба, чрез публичен търг с тайно наддаване на самостоятелен обект с площ 106 кв. м, намиращ се в сграда с адрес: гр. К., бул. „Освобождение“ № 41, ет.1 и е определена начална тръжна цена в размер на 41 100 лв.

С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, е приел за неоснователно възражението, че ОбС – Карлово е приел оспореното решение без да е налице изискуемото от чл.27, ал.4 ЗМСМА мнозинство „повече от половината от общия брой на съветниците“, като според жалбоподателя минималният необходим брой гласове от общо 33 бил 18, а не 17. Според съда, повече от половината в случая били 17 съветника, като нямало основание да се прави т. нар. двойно закръгляне – като първо се закръгли половината от 16,5 към цяло и към това вече закръглено число се добави още един глас. Н.остта на подобно виждане прозирала дори в изхода от гласуването, при което от 33 броя съветници разделянето било 18 на 15 гласа или много повече от половината. Съдът се е позовал на същите свои изводи и по отношение на акта на съвета, с който повторно е прието първоначалното му решение.

По отношение на твърдяните от жалбоподателя пороци при приемане на акта на общинския съвет, постановен в хипотеза на чл.45, ал.10 ЗМСМА, съдът е приел, че същите не засягат съществено валидността и законосъобразността на първоначалния акт, който след приемане на този последващ акт придобивал статут на „повторно приет акт“ по см. на чл.45, ал.11 ЗМСМА.Оен си оставал първоначално приетият акт, поради което и повторно приетото потвърждаващо го решение, но с дефекти, касаещи процедурата по приемането му, не можело да се отрази съществено на законосъобразността му. Решението е правилно.

Видно от данните по делото, с решение № 691, взето с протокол № 26/31.08.2017 г. на Общински съвет – Карлово на основание чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА, чл.35, ал.1 от ЗОС и чл.43, ал.1 от Наредба за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Общински съвет – Карлово (Наредбата) по предложение на кмета на община К. е дадено съгласие да се извърши продажба, чрез публичен търг с тайно наддаване, на описания по-горе самостоятелен обект в сграда – частна общинска собственост, а на основание чл.41, ал.2 ЗОС и чл.43, ал.2 от Наредбата на Общински съвет – Карлово е определена началната тръжна цена. С писмо от 15.09.2017 г. на основание чл.32, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.45, ал.4 ЗМСМА областният управител е върнал решението за ново обсъждане с дадени указания и срок за изпълнение. В законовия 14-дневен срок (чл.45, ал.7 ЗМСМА) Общински съвет – Карлово с решение № 720, взето с поименно писмено гласуване от 28.09.2017 г. е потвърдил решение № 691 в изпълнение на правомощията си по чл.45, ал.9 ЗМСМА.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че и решение № 691, взето с протокол № 26/31.08.2017 г. и потвърждаващото го решение № 720, взето с поименно писмено гласуване на 28.09.2017 г. не са взети с изискуемото от закона мнозинство. Първото решение е взето на основание чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА, съгласно който общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. По силата на чл.27, ал.4 ЗМСМА в приложимата й редакция (ДВ, бр.69 от 2006 г.) решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по чл. 21а, ал. 3 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. С решение № 720 от 28.09.2017 г. е потвърдено решение № 691 на основание чл.45, ал.9, предл. последно от ЗМСМА. В тази хипотеза според ал.10 на чл.45 актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. Това означава, че в случая се изисква същото мнозинство за прегласуване на първоначалния акт.

Основният спорен въпрос се състои в това как се формира изискуемото от закона мнозинство „повече от половината от общия брой на съветниците“. Настоящата инстанция счита, че тъй като в случая общият брой на общинските съветници е 33, повече от половината са 17. Правилни са разсъжденията на първоинстанционния съд относно това, че след закръгляване на непълното число16,5, получаващо се от половината от 33 гласа, и добавянето на още един глас се получава твърде голяма разлика в съотношението 18 към 15 гласа. Повече от половината означава, че е достатъчно 17 от общинските съветници да са гласували „за“, за да се приеме, че е налице мнозинството, изискано от закона. При всички положения 17 е повече от половината от 33, а ако законодателят е имал предвид мнозинство от „половината плюс един” той би отразил това изрично, каквито правила съществуват в различни хипотези по регламентиране на кворум и мнозинство. Като потвърждение на казаното дотук следва да се изтъкне и допълнението на чл.27, ал.4 ЗМСМА, дадено с ДВ, бр.47 от 2018 г. Новото изречение второ на този текст гласи следното: Решенията са приети с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, когато броят на гласувалите „за" общински съветници е по-голям от останалата част от общия брой на общинските съветници. Въпреки че тази разпоредба не е съществувала към момента на вземане и на решение № 691 от 31.08.2017 г. и на потвърждаващото го решение № 720 от 28.09.2017 г. същата показва каква е и е била волята на законодателя, уреждайки по този категоричен начин въпроса за вземане на решенията на общинските съвет със съответното мнозинство.

Неоснователно е и другото възражение на оспорващия, касаещо нарушение на процедурата при приемане на потвърдителното решение № 720 на общинския съвет и по специално на чл.84, ал.4 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Карлово, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (Правилника). Нарушението се изразявало в това, че потвърдителното решение не е прието на редовно заседание на ОбС – Карлово, проведено на 28.09.2017 г., въпреки че е било включено в т.2 от дневния ред, оттеглена от председателя на органа, а едва след редовната сесия решението било гласувано в същия ден, но чрез поименно гласуване. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. На първо място е важно е да се отчете несамостоятелният характер на двете решения. Макар и отделни актове, първоначалното решение и потвърждаващото го решение са неотделими, тъй като касаят разпореждане с общинско имущество, представляващо един общ обект, а именно продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на конкретен самостоятелен обект в сграда – частна общинска собственост. В този смисъл и доколкото разискванията и гласуването по същество е осъществено при приемане на първото решение, при връщането му от областния управител е важно да се спазят изискванията за кворум и мнозинство при приемане на потвърдителния акт. В тази връзка е важно да се изтъкне и вече отбелязаното, че областният управител неправилно е счел, че решение № 691 е незаконосъобразно, тъй като не е достигнато необходимото мнозинство за гласуването му. В случая и двете решения са приети със 17 гласа „за“ от общо 33 съветника, която бройка изпълва изискванията, както за кворум, така и за изискуемото мнозинство.

На следващо място, по силата на чл.84, ал.4 от Правилника, нарушение на който се твърди, по нетърпящи отлагане въпроси общинският съвет може да взема решения и извън заседанието, чрез изготвяне на проект за решение и подлагането му на поименно гласуване, чрез саморъчно полагане на подпис от общинските съветници в приложен към проекта списък, като преди приемане на решението се свиква заседание на Председателския съвет, а взетите по този начин решения се обявяват на първото редовно заседание на общинския съвет. Касае се за разписано с Правилника изключение за вземане на решения извън редовно заседание на общинския съвет. Очевидно е, че настоящият случай не попада в тази хипотеза. В същото време няма забрана в рамките на деня на редовната сесия на общинския съвет да се вземе решение с поименно гласуване, предвид заложеното в чл.62, ал.2 от Правилника времетраене на заседанието на общинския съвет, което е от 10,00 часа до 17,00 часа с възможност за удължаването му с до 2 часа, което говори за това, че решението е взето в деня на редовно заседание на ОбС-Карлово.

Неоснователно е и направеното оспорване на размера на присъдените в първоинстанционното производство в полза на ответника разноски. Възражението за прекомерност е уредено в чл.78, ал.5 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 АПК Упражняването на това право законодателят е обвързал със срок - най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, когато изтича и възможността на противната страна да направи искане за присъждане на разноски и да представи доказателства - чл.80 ГПК, вр. с чл.144 АПК. Видно от данните по делото, в този срок възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на Областния управител на област П., въпреки че същият се е явил в проведеното по делото съдебно заседание.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 135 от 22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2892/2017 г. от Административен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ без уважение искането на Областния управител на област П. за присъждане на разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.