Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ю.К, чрез процесуален представител адвокат Р.И против решение №1041 от 11.05.2018г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 70/2018г. С него се отхвърля жалбата на Ю.К с адрес в гр. [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 17-1030-002574 по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 25.12.2017г., издадена от Началник група към ЗДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна полоция не се представлява и не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред админисративния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на ПАМ. С нея на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена мярка "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца". Фактическата обстановка приета от съда за установена от доказателствата по делото се изразява в това, че Ю.К като собственик на автомобил марка А. Р 156 с р. [рег. номер на МПС] на 25.12.2017г. в гр. П. е предоставила управлението му на Н.К - неправоспособен водач. Съдът е констатирал, че СУМПС е с валидност от 16.01.2018г. и към момента на извършване на нарушението и издаване на оспорената заповед същото не е съществувало.

При прилагане на минимален размер на срока на ПАМ съдът е приел, че не е нужно мотивиране на заповедта.

При отсъствие на основания за отмяна по чл. 146 АПК жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно.

Неоснователни са доводите в...