О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1724

Гр. София, 03.06.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 30.04.2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т. д. № 87/2025 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. В. Н., с ЕГН: [ЕГН], подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 143 от 01.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 93/2024 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 355 от 04.10.2023 г. по гр. д. № 441/2022 г. на Плевенски окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 439 от 19.11.2023 г., постановено по същото дело, като краен резултат е отхвърлен искът на касаторката, предявен срещу Гаранционен фонд, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 26.09.2021 г. ПТП, причинено виновно от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над присъдените 25 000 лв. до претендираните 65 000 лв., частична претенция от 180 000 лв., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, както и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от 18.02.2022 г.

В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е изпълнил задължителните указания на ППВС № 4/1968 г.; изброил е формално задължителните критерии, които трябва да бъдат отчетени за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД, но реално не е съобразил всички факти и обстоятелства, за които...