Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ША. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от председателяС. П. по адм. дело № 5981/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, подаден чрез юрск. Пеева, срещу Решение № 760/13.04.2021г. по адм. дело № 3197/2020г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК- 581-0077346/06.10.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Берекет-1996-Н. Чауш“ гр.Куклен, действащ чрез процесуалния представител адв. К. Т., в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение АС Пловдив е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК- 581-0077346/06.10.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която на ЕТ „Берекет-1996-Н. Чауш“ гр.Куклен е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Куклен, [улица] е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б.“а“ и чл. 187, ал.1 ЗДДС.

Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ.

Установено е, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 30.09.2020г. на 1бр. бисквити на стойност 2,30лв. заплатени в брой, не е издаден фискален бон, от регистрираното и работещо в обекта ФУ.

Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.

Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение.

Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в касационното производство е основателно. Разноски се присъждат в размер на 500лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът не е заплатил държавна такса в касационното производство, поради което такава не му се присъжда.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 760/13.04.2021г. по адм. дело №3197/2020г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ „Берекет-1996-Н. Чауш“ гр.Куклен, с ЕИК[ЕИК], сума в размер на 500лв. /петстотин лева/ за разноски по делото в касационна съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Ш. п/ Таня Комсалова