Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от С.Д, [населено място], срещу съдебно решение № 32 от 18.01.2018 год., постановено по адм. дело № 956 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че при издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.Пстанционният съд не е взел предвид, че обжалваната заповед не е мотивирана. Излага подробни съображения. Прави искане към съда решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Началник – група в Районно управление (РУ) - Белене при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна.

Видно от наличната по преписката документация, с АУАН № 845320/14.09.2017 год. е установено, че на 14.09.2017 год. около 22:00 ч. в [населено място], ул. „България“ до ЕСМ „Инженеринг“ П.И управлявал лек автомобил „ДЕУ – Нексия“ с Рег. [рег. номер на МПС], собственост на жалбоподателката в посока центъра на града, след като е било установено, че СУМПС №[номер] на водача е с изтекла валидност от 20.01.2014 год., с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДВП – управлява МПС без да е...