Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частната жалба на И. С. М. срещу О. № 1* от 02.11.2009 год. по ч. гр. д. № 2721/2009 год. на Софийски апелативен съд VІ с-в с което е прекратено производството по повдигнатия по реда на чл.122 предл.1 ГПК спор за родова подсъдност между С районен съд и Софийски градски съд.

Частната жалба на И. С. М. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С. по реда на чл.413 ал.2 ГПК, Софийски градски съд е отменил разпореждане на СРС, с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 т.2 и чл.418 ГПК. Въззивният съд е приел, че са налице предвидените от закона предпоставки, поради което е допуснал издаването на заповед за незабавно изпълнение по заявлението на УниКредит Б. ;АД срещу В. Г. М. и И. С. М.. В. е делото на СРС за съставянето на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

След връщане на делото на СРС, същият е повдигнал спор за подсъдност във връзка със задължителните указания на СГС относно компетентността на съда за издаване на заповед за изпълнение пред общия им по-горен по степен съд – Софийски апелативен. Позовал се е на това, че съставянето на документите (заповед и изпълнителен лист) е от компетентност на съда, който е постановил издаването им.

За да прекрати производството по образуваното пред него частно производство, съставът на САС се е позовал на това, че не се касае за спор за подсъдност по смисъла на чл.122 ГПК, а СРС всъщност се домогва до ревизирането на указанията на СГС.

Срещу това определение, по реда на чл.121 ГПК частна жалба е депозирал длъжникът И. М.

Становището на настоящия съдебен състав, че определението на Софийския апелативен съд е правилно, а частната жалба на М. – неоснователна, произтича от следното:

Спор за подсъдност по чл.122 ГПК възниква, когато две съдилища откажат да се произнесат по съществото на спора, с който са сезирани – първият съд се мотивира по чл.118 ал.1 ГПК, че започнатото пред него дело не му е подсъдно, а вторият – че не е компетентен да се произнесе по делото, изпратеното му съгласно чл.118 ал.2 ГПК.

Спор за подсъдност не е налице в случаите, когато по реда на инстанционния контрол по-горестоящият съд е върнал делото за изпълнение на дадени с отменителния акт указания, дори тези указания да са неправилни. Следва да се отбележи, че в конкретния случай това не е така.

Съгласно чл.278 ал.2 ГПК, след отмяна на обжалвано първоинстанционно определение, въззивният съд сам решава въпроса по частната жалба. В случая Софийският градски съд се е произнесъл по същество относно издаването на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист, като делото е върнато на Софийския районен съд за изпълнение на дадените указания.

След връщане на делото първоинстанционният съд не осъществява правомощията си по чл.411 ал.2 ГПК, т. е. не се произнася по заявлението, а единствено изготвя заповедта за изпълнение по утвърдения от Министъра на правосъдието образец – чл.425 ал.1 ГПК. Издаването на заповедта за изпълнение от първоинстанционния съд има значение и за извършването на процесуалните действия в заповедното производство – връчване на заповедта на длъжника, изпращане на указания за заявителя за предявяване на иск в случаите на оспорване на заповедта и съответно издаване на изпълнителен лист.

Следователно при връщане на делото от въззивния съд за издаване на заповед за изпълнение, районният съд, чиито отказ за издаване на заповедта е отменен, не разполага с правомощие отново да преценява допустимостта и основателността на подаденото заявление, както и да прави отвод за неподсъдност по чл.118 ал.1 ГПК и да повдига спор по чл.122 ГПК.

Поради тези съображения определението на Софийския апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА О. № 1* от 02.11.2009 год. по ч. гр. д. № 2721/2009 год. на Софийски апелативен съд VІ с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.