Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР Ц. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаБ. Ц. по адм. дело № 5985/2021

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - София, представен от юрисконсулт М. П., срещу решение № 50/24.03.2021 г. на Административен съд Перник по адм. д. № 782 по описа за 2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 14/06/3/0/03380/3/01/04/02 от 09.11.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - София. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за опущения на съда при допускането и преценката на писмените доказателствени средства за установяване на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за издаване на отменения акт. Възпроизвежда констатациите си от административния акт за допуснати при издаването на удостоверението за преминато професионално обучение от ползвателя на помощта, но като довод срещу приемането от съда на това доказателствено средство за годно. Оспорва изводите на съда за отсъствие на материалните предпоставки за разпоредената с акта правна промяна, тъй като без да се цени удостоверението за преминато професионално обучение има неизпълнение от бенефициента на специфични цели от бизнес плана. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касация В. С., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред АС Перник АУПДВ е отказано изплащане на финансова помощ в размер 9 779 лева, представляваща второ плащане по договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017 г. и е установено в тежест на В. С. задължение в размер 19 558 лева, представляваща изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от изтичане на срока за доброволно плащане. Фактическо основание за издаване на акта е обстоятелството, че към датата на подаване на заявка за второ плащане кандидатът не е преминал обучение, заложено като цел в таблица 7 „Цели и специфични резултати“ от бизнес плана, като целта е посочена и в приложение № 3 към договора. Администрацията не е ценила като доказателствено средство за установяване на преминато обучение представено от кандидата удостоверение за професионално обучение с рег. № 6-1 от 11.11.2017 г. за завършен квалификационен курс за професионално обучение за разширяване на професионалната квалификация „Агроекология“ на тема „Опазване компонентите на околната среда“, професия „Агроеколог“, специалност „Агроекология“, издадено от Център за професионално обучение „Ирник Х“ ЕООД. Дискредитирането на удостоверението е основано на проверка на водения и поддържан от Националната агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/ регистър на издадените от центровете за професионално обучение /ЦПО/ документи и на информация, предоставена от НАПОО.

Според издателя на АУПДВ бизнес планът не е изпълнен коректно и не е преминато обучение, включващо най-малко 14 учебни часа по основните проблеми на опазване на околната среда в земеделието, с което са осъществени основанията по чл. 37, ал. 1, т. т. 2 и 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. ползвателят на помощта да не получи второ плащане и да дължи връщане на полученото първо плащане. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ.

По констатациите на съда жалбоподателят е ползвател по договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г. Първото плащане по мярката в размер 19 558 лева е било получено от бенефициента. Славчев е подал на 30.11.2018 г. заявка за извършване на второто плащане в размер 9 779 лева. Като доказателство за изпълнение на задължението по чл. 9, ал. 3, т. 1 от договора е представено удостоверение за професионално обучение с рег. № 6-1 от 11.11.2017 г., издадено от Център за професионално обучение „Ирник Х“ ЕООД.

Според първостепенният съд АУПДВ е издаден от компетентен орган, тъй като със заповед № 03-РД/3403/23.08.2019 г. на изпълнителен директор на фонда са овластени директорите на областни дирекции с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. Съдът е отрекъл при издаването на акта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието.

По решаващите изводи на съда не са осъществени материалните предпоставки за разпоредените от администрацията отказ да се извърши второто плащане по договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017 г. и за установяване на публично вземане в размера на извършеното първо плащане. В съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 доказването на изпълнението на задължението за преминаване на обучение, включващо най-малко 18 учебни часа по основните проблеми на опазване на околната среда и на земеделието се осъществявало с удостоверение за преминато обучение, издадено от обучаваща институция съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или удостоверение от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 Трансфер на знания и действия по осведомяване от ПРСР 2014 - 2020 г. Жалбоподателят доказвал преминатото обучение с удостоверението от ЦПО „Ирник Х“ ЕООД. Към датата на издаване на удостоверението ЦПО имал качеството обучаваща институция по чл. 20 във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 6 от ЗПОО и последващото отнемане на лицензията му не засягал доказването с издадено преди това удостоверение. На доказателствената стойност на удостоверението не се отразявало отсъствието на част от дължимите реквизити и невъвеждането му в регистъра на НАПОО. Убеждаващото му въздействие не се разколебавало от недопустимостта на провеждането на обучението с оглед образователната степен на кандидата и от начина на провеждане на обучението, тъй като за това не били ангажирани доказателства, а за провеждането на изпити при обучението били представени писмени /протоколи/ и гласни доказателствени средства.

Заключението на първостепенният съд е, че жалбоподателят изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наредбата за преминаване на съответното обучение. Изпълнението на това задължение пораждало правото да се получи второто плащане и изключвало наличието на основания за връщане на полученото първо плащане. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.

Опорочена е познавателната дейност на съда в процеса на доказване. Това е засегнало фактическите му констатации, а съответно и решаването на спора за правомерността на наредената с АУПДВ правна промяна.

Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди отказ за изплащане на второто плащане на ползвателя на помощта и връщане на полученото първо плащане в хипотезите на чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

Основание по чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредбата е бизнес планът да не е изпълнен коректно, включително когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, като според дефиницията на § 1, т. 14, б. „а“ от ДР на Наредбата изискването за коректност включва точност в количествено, качествено и времево отношение и на всяка една от следните дейности: изпълнение най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнесплана на всички заложени специфични цели и резултати (съгласно таблица 7 на бизнесплана). Преминаването на обучение, включващо най-малко 18 учебни часа… е една от заложените специфични цели по таблица № 7 от бизнес плана към заявлението за подпомагане на Славчев.

Съдържанието на основанието по чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наредбата е да не е преминато обучение, включващо най-малко 18 учебни часа.

В случая зад избраните от администрацията различни правни основания за издаване на акта стои едно и също фактическо основание, тъй като задължението за преминаване на обучение е и специфична цел, заложена в бизнес плана.

При действието на чл. 170, ал. 2 АПК за ползвателя на помощта е обвързаността да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на предпоставките за извършване на второто плащане – коректното изпълнение на бизнес плана и преминаването на обучение. Така би получил защита срещу частта от АУПДВ, с която се отказва второто плащане. В същото време с доказването на същите факти би изключил осъществяването на материалните предпоставки за правомощието на администрацията да разпореди връщане на първото плащане, тъй като твърдението, въведено с акта е за отрицателните факти на некоректно изпълнение на бизнес плана и непреминаване на обучението.

Обратно на приетото от съда, доказването от жалбоподателя на спорните факти от предмета на доказване не е убедително. Доказателствено средство за установяване на факта на преминаване на професионално обучение е издаденото от обучаваща институция удостоверение съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или удостоверение от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 Трансфер на знания и действия по осведомяване от ПРСР 2014 - 2020 г. С арг. от чл. 36, ал. 2, изр. 3 АПК административният орган няма право да изисква от ползвателя на помощта други доказателства за този факт. Това, обаче не ограничава правото му на проверка на доказателствата по чл. 36, ал. 3 АПК, включително с постъпилата по реда на чл. 36, ал. 6 АПК информация. Такава информация се съдържа в писмата на НАПОО от 2019 и от 2020 г., които като писмени доказателствени средства и част от административната преписка, имат сила и пред съда /вж. чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК/. С тези информационни източници се опровергава съдържанието на удостоверението, издадено от ЦПО „Ирник Х“ ЕООД. Доказателствената стойност на писмата се определя от статута на НАПОО като орган за управление на системата на професионалното образование и обучение, чиито функции включват контрол на дейността и оценка на качеството на обучение в лицензираните институции в системата на професионалното обучение /вж. чл. 42, т. 2а ЗПОО/. А в тях са отразени фактите на липсващи фактически и правни основания за издаване на документ по чл. 38, ал. 3 ЗПОО на Славчев, тъй като е с основно образование и не отговаря на изискванията за минимално образователно равнище; издаването на документ със същия номер и за същото обучение и на друго лице; отсъствието в удостоверението на отразени часове за практическо обучение; провеждането на обучението в нарушение на разпоредбите на чл. 29 ЗПОО; поставянето на различен от дължимия печат върху удостоверението и т. н. Тези факти имат отношение към формата и реда за съставяне на обсъжданото удостоверение и с арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК го дисквалифицират като официален документ.

Последица от непълнотата на доказването, проведено от жалбоподателя, е задължението на съда да приеме за ненастъпили правните последици на недоказаните факти. За не го не е възникнало правото на второ плащане, нито е изключено задължението му за връщане на полученото първо плащане. Затова и утежняващият административен акт е законосъобразен, а отменителното съдебно решение – неправилно. Дължима е отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ.

При този изход на делото на ДФЗ /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ дължат деловодни разноски за двете съдебни инстанция в общ размер 200 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и платената държавна такса за касационното обжалване в размер 234.70 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 50/24.03.2021 г. на Административен съд Перник по адм. д. № 782 по описа за 2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 14/06/3/0/03380/3/01/04/02 от 09.11.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - София и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В. С. против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 14/06/3/0/03380/3/01/04/02 от 09.11.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - София.

ОСЪЖДА В. С. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ деловодни разноски в размер 434.70 лева.

Решението не може да се обжалва.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Ц. п/ Петя Желева