Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД и насрещна касационна жалба на ищеца В. С. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният главен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за установяване на нищожността поради липса на основание на сключен между страните договор за замяна на недвижими имоти срещу акции и е уважен евентуалният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на същия договор поради неизпълнение от страна на ответника.

За да намери за основателен евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ответникът не е изпълнил поетото с договора задължение да прехвърли на ищеца 50 бр. налични поименни акции от капитала на „Б. Т“ АД. Възражението на ответника за извършено в деня на сделката прехвърляне на акциите (от № 251 до № 300) чрез предаване на издаденото временно удостоверение № 6, удостоверяващо притежаваните от акционера Л. Р. акции, с оглед извършеното прехвърляне на тези акции посредством джиро на приносител, е отхвърлил като неоснователно, приемайки, че ответникът при размяната на книжа е признал, че към момента на твърдяното предаване поименни джира не са били налице, а от правна страна – че такова прехвърляне е в противоречие с действалата към същия момент разпоредба на чл. 185, ал. 1 ТЗ.

Съдът е отхвърлил като неоснователен и впоследствие въведения от ответника довод за предложено в хода на процеса изпълнение по чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, основан на допълнително представеното временно удостоверение, заедно с алонж, съдържащ три поименни джира, а именно от 06.12.2013 г., извършено от Л. Р. в полза на „КТМ“ АД, от 01.02.2014 г., извършено от „КТМ“ АД в полза на ответника и от 25.08.2014 г. (датата на процесния договор), извършено от ответника в полза на ищеца. Приел е, въз основа на представения нотариално заверен препис и заключенията на графологичната експертиза, че джирата са положени не върху гърба на оригинала на временното удостоверение, а върху отделен лист, ламиниран заедно със самото удостоверение. От правна страна е обосновал, че при липсата на джира върху оригинала на временното удостоверение, които да създават необходимост от прилагането на алонж, процесните джира са нищожни поради неспазена форма за действителност, следователно ответникът не се легитимира като притежател на предложените за прехвърляне акции. Изложил е и допълнителни съображения за липса на транслативен ефект поради това, че към момента на извършеното в хода на процеса предаване процесните акции се притежават от други лица.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Относно твърдяната вероятна недопустимост на въззивното решение се поддържа, че въззивният съд, без да е сезиран, е намерил джирата за нищожни поради неспазване на формата за действителност, при положение, че за установяването на такава недействителност е необходимо предявяването на нарочен установителен иск с участието на всички джиратари.

Данни за вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с оглед изложените доводи не се установяват. Последователна е установената съдебна практика, че недопустимо е произнасянето извън надлежно въведеното в процеса спорно право като предмет на делото, т. е. в хипотезите на произнасяне по различно от въведеното основание на иска или в повече от поисканата защита. В останалите случаи, когато съдът е съобразил невъведени от страните обстоятелства, освен при служебното упражняване на правомощия, но се е произнесъл по спорното право и в пределите на поисканата защита, това представлява съществено процесуално нарушение от значение за правилността, а не за допустимостта на решението. В разглеждания случай, разглеждайки в мотивите обуславящия въпрос относно спазването на формата за действителност на процесните джира, въззивният съд не се е произнесъл по друго правоотношение, различно от въведеното с иска, поради което недопустимост не е налице.

По чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

1) може ли съдът да се занимава с нищожността на джирата, без да е сезиран с такъв иск и без участието на всички джиранти;

2) длъжна ли е въззивната инстанция да изхожда единствено от фактите, на които страните се позовават и от възраженията, които са направили, както и извлича правни последици от фактически обстоятелства, които страната не е посочила и от доказателства, които не са събрани по делото, а ако не е, тогава нарушават ли се принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако съдебното решение е основано на факти, които не са установени, нито са твърдени в процеса;

3) следва ли да се съпоставят непосочени от страните факти и обстоятелства с установени от вещото лице факти и обстоятелства, които не са му били възлагани, съответно не са посочени в заключението му;

4) прехвърлят ли се правата върху акции чрез фактическо предаване на удостоверяващото ги временно удостоверение, в случай, че е джиросано преди предаването му с бланково джиро или на заповед на непосочено лице;

5) законово неоправдано ли е съществуването на алонж, когато липсват данни и твърдения за извършени каквито и да било отбелязвания на джира или поръчителства върху гърба на ценната книга – временно удостоверение в хипотезата по чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД на предложено от длъжника изпълнение в хода на процеса за разваляне на договор за замяна на имот срещу акции;

6) представлява ли отделен лист (алонж) закрепен чрез ламиниране лист като гръб на временното удостоверение или следва да се възприема като неотделяема част от временното удостоверение, доколкото същият е прикрепен към него чрез ламиниране;

7) правото на ответника да предложи изпълнение при условията на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД следва ли да се обуславя от посочените в отговора на исковата молба твърдения;

8) могат ли годишните финансови отчети, книгата на акционерите и протоколи от общи събрания на акционерите да отрекат осъществяването на материализираните абстрактни сделки с членствени права между акционерното дружество и лица, представени за джиратари, съответно да се противопоставят на обективираните джира върху временното удостоверение;

9) когато изпълнението при условията на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД се изразява в подписване на прехвърлително джиро върху ценната книга и предаването, то необходимо ли е достоверна дата на джирото, предхождаща предложението за изпълнение, за да настъпи транслация на членствените права;

10) изпълнението на длъжника към пълномощник на кредитора, състоящо се в предаване на документа, представляващ временно удостоверение с три джира, представлява ли упражняване на фактическа власт върху ценна книга, което да легитимира кредитора като собственик, имащ възможност да упражняване членствените си права по ценната книга от датата на изпълнението;

11) за които доводи и възражения на страните относно недействителността на джирата е допустимо съдът да не изложи мотиви защо е постановил решението си, без да ги разгледа, респ. избирателното им обсъждане следва ли да зачита липсата на спор между страните;

12) има ли хипотеза, при която след открито производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорването на авторството на документ в първата инстанция и непроизнасяне по реда на чл. 194, ал. 2 и 3 ГПК за въззивната инстанция да няма задължение за произнасяне дали признава оспорването за недоказано или че документът е неистински.

По така формулираните въпроси не са налице условията за допускане на касационно обжалване.

Както е посочено и по-горе, решаващите мотиви на въззивния съд, поставени в основата на крайния извод за основателност на иска, са два: 1) че прехвърлянето на поименни акции с джиро на приносител е в противоречие с действалата тогава разпоредба на чл. 185, ал. 1 ТЗ – във връзка с първоначално твърдяното от ответника изпълнение преди завеждане на делото, и 2) че установените поименни джира са нищожни поради липса на форма с оглед извършването им върху алонж без необходимост от такъв. Към така изложените съображения на въззивния съд въпроси от 7 до 10 и 12, доколкото не се отнасят до релевантния въпрос за формата на джирата, нямат отношение, поради което не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Като отнасящи се до въпроса за формата на джирата, въпроси от 1 до 3 и 5 отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на тях обаче не са налице специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като по тези въпроси е установена практика на ВКС, вкл. задължителна, съгласно която: извършването на джиро или авал върху алонж при положение, че върху самата ценна книга не са извършени други джира или поръчителства и поради това необходимост от алонж не е налице, има за последица недействителност поради неспазване на императивната форма за действителност (т. д. № 946/2009 г. на ВКС, II т. о.), а когато недействителността на сделката произтича пряко от самата нея или от събраните по делото доказателства, каквито са случаите на неспазена форма за действителност, съдът е длъжен да се произнесе по нищожността в мотивите на решението си и без да е било направено възражение от заинтересованата страна (ТР № 1/2020 на ВКС-ОСГТК). Решаващите изводи на въззивния съд са съобразени с така установената практика, поради което противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Наличието на такава практика, от друга страна, при липсата на конкретно изложени аргументи за необходимост от изоставяне или осъвременяване на същата (съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК), изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Четвъртият въпрос може да бъде приет за релевантен с оглед изложените от въззивния съд мотиви, че прехвърлянето на поименни акции с джиро на приносител е в противоречие с чл. 185, ал. 1 (отм.) ТЗ. По отношение на него обаче не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като, освен твърдението, че по въпроса не е налице практика, липсва конкретна аргументация за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, които да налага създаването на практика на ВКС (т. 4 от ТР № 1/2009).

Шестият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не е отрекъл качеството на процесния документ като алонж, а е основал крайния си извод за нищожност върху липсата на необходимост от такъв алонж.

Накрая, единадесетият въпрос също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Извън бланкетния характер на въпроса, доколкото не е посочено точно кои възражения и доводи на жалбоподателя въззивният съд не е обсъдил, с оглед твърдението, че не са обсъдени всички общо 14 такива оплаквания и доводи, следва да се отбележи, че единственото оплакване във въззивната жалба, имащо отношение към въпроса за формата на джирата според решаващите мотиви на въззивния съд, е обсъдено и прието за неоснователно.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска, като на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане. Предвид липсата на направено иска на ищеца разноски за касационното производство не се следват.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 260055/15.10.2020 г. по т. д. № 293/2020 г. по описа на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: