О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50075
София, 06.02.2023 година
В. К. С – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Е. С
Членове: И. П
Д. Д
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д № 644 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Т. Г. Т. срещу решение № 1160 от 11.11.2021г. по в. гр. д.№ 1640/2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по гр. д.№ 9657/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.288,ал.1,т.2, б.”а” КЗ отм., предявен срещу Гаранционния фонд, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. Г. Л. - негова сестра, настъпила при пътно произшествие от 19.07.2013г.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания акт. Касаторът счита, че от разпита на свидетелите е установена силната връзка между него и по-малката му сестра. Посочва, че няма други близки (семейство) освен възрастната си майка и починалата сестра, а последната е била единственият човек, който е могъл да му бъде морална и материална подкрепа. Твърди, че въззивният съд не е отчел всички установени по делото релевантни за спора факти, че не са взети предвид указанията в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Касаторът счита, че са доказани предпоставките за уважаване на иска, поради което въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени и следва да му бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 120 000лв. със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради произнасяне на решаващия състав в противоречие с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и в противоречие с решението по т. д. № 2429/2017г. на ІІ т. о. на ВКС по въпросите: „Необходимо условие за присъждане на обезщетение на брат за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на сестрата ли е съжителството в общ дом/домакинство? Необходимо условие за присъждане на обезщетение на брат за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на сестрата ли е преживелият да е останал без решаваща за живота, здравето или бъдещето си материална или физическа опора?”
В писмен отговор ответникът Гаранционен фонд оспорва обосноваването от касатора на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Отговор от третото лице помагач Т. С. не е постъпил.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
По делото е безспорно, че вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 19.07.2013г. в Република С., сестратата на ищеца е получила тежки травматични увреждания, довели до смъртта й. Причина за пътното произшествие е самокатастрофирането на автомобила, за който не е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, в който е пътувала загиналата, управляван от третото лице - помагач. При тези безспорни факти въззивната инстанция е приела от правна страна, че ответникът Гаранционен фонд е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като е налице хипотезата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ отм. за изплащане на обезщетение за претърпените в резултат на посоченото ПТП неимуществени вреди.
При разрешаването на въпроса за материалноправната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра, решаващият състав на апелативния съд е обсъдил съдебно-психологичната експертиза, която е установила, че в резултат от загубата на сестра му, ищецът е преживял интензивно и продължително психично страдание, изразяващо се в негативни емоционални състояния и трайно подтиснато настроение, емоции на яд, скръб, чувство за загуба, депресивна реакция в продължение на месеци и продължителна реакция на скръб с периоди на подтиснато настроение в последващите инцидента две години.
На второ място са обсъдени събраните гласни доказателства на свидетели - бивша съпруга на ищеца и братовчедка на ищеца, въз основа на които е прието за установено, че ищецът и сестра му не са живеели в едно домакинство, всеки от тях имал свое семейство - тя имала съпруг и две деца, първоначално живеели вблизост един до друг в [населено място]. След женитбата си ищецът заживял в [населено място], а след завръщането си от Л., където работела 4 години, сестрата се върнала в [населено място], а след 1989г. с двете си деца и семейството си отишла да живее в [населено място]. Разликата в годините им била голяма - ищецът е роден 1947г., а сестра му 1956г. Двамата били много близки. Когато първата свидетелка и ищецът били младо семейство, С. работела в Л. и им помагала финансово. Връзката на Т. със сестра му била по-силна, отколкото с неговата майка, тъй като С. била негова опора и емоционално, и в практически план. Ищецът понастоящем е разведен, няма деца, майка му е възрастна. Т. много тежко приел смъртта на сестра си, която настъпила внезапно, а и поради разликата във възрастта им, ищецът я приемал като дете. С. била всеотдайна, винаги били в много добри отношения, помагали си.
Въз основа на кредитираните свидетелски показания е прието за установено от фактическа страна, че ищецът е преживял тежка психологическа травма в резултат от загубата на сестра си, починала внезапно при процесното ПТП и продължава да изпитва негативни емоции от спектъра на тъгата.
След анализ на принципните постановки, разяснени в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и чрез позоваване на решението по т. д. №1275/2019 на ВКС, 2 т. о., въззивната инстанция е приела, че в конкретния случай не се установява между ищеца и неговата сестра да е била налице такава особено близка връзка, произтичаща от конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от обичайната за българския бит между братята и сестрите в едно семейство. Обсъдено е, че ищецът е с 9 години по-възрастен от своята починала сестра, която възраст сама по себе си не може да обоснове по-голяма свързаност между тях от обичайната; че отсъстват данни ищецът да се е грижел за своята сестра, замествайки липсваща родителска грижа; че всеки от двамата е имал свое семейство, не са живеели в едно домакинство, живеели са в различни градове, а в продължение на четири години и в различни държави. Прието е за неустановено някой от двамата да е полагал грижи за другия или да е била налице трайна финансова зависимост между тях; за неустановено е прието смъртта на неговата сестра да е довела до изключителни - тежки и сериозни последици за ищеца в психологически или социален план. Счетено е, че доказаните интензивни и продължителни негативни емоционални преживявания на ищеца от спектъра на мъката и тъгата са присъщи на обичайните преживявания при загубата на близък човек и не носят белега на изключителност, който се изисква да е налице, съгласно дадените разяснения с т.1 на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. По тези съображения е прието, че не се установява материалната легитимация на ищеца да претендира застрахователно обезщетение от Гаранционния фонд за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра, а при липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, искът е неоснователен.
Искането за осъществяване на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено:
Въпросите за формулирани по начин, несъответстващ на решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, с които е отречена материалноправната легитимация на ищеца на обезщетение. Касаторът отдава значение на съображението, което не е прието от водещо значение за изхода на спора - отсъствие на съжителство или общо домакинство между преживелия брат и загиналата сестра. Това е аргумент на въззивната инстанция, който наред с множество други е дал основание за формирания краен извод. Отхвърлянето на предявения от ищеца иск не е основано единствено на съображението, заложено във въпроса, поради което поставеният не обхваща в цялост съществените значими съображения за формираните правни изводи. Въпросът е несъответен на подробните мотиви и множество аргументи, изложени в обжалвания акт за неоснователност на иска поради недоказаност в процеса на релевантния факт - емоционалната връзка между ищцеца и починалата сестра да бъде определена като изключителна, Подтекстът, който стои зад втория въпрос - преживелият да е останал без решаваща за живота, здравето или бъдещето си материална или физическа опора, не съставлява решаващо „необходимо условие“ за присъждане на обезщетение по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС.
Именно изводът за недоказана изключителност на отношенията между родствениците, която да е довела до търпене на необичайни и изключителни по характер морални страдания от преживелия, е обусловил отхвърлянето на предявения иск. Отсъства релевантен въпрос с правна характеристика по тези решаващи и обуславящи изхода на спора правни съображения на въззивната инстанция.
Не е налице основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от постановките на ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и формираната въз основа на него практика на касационната инстанция по реда на чл.290 ГПК. В тълкувателното решение ясно са разграничени хипотезите: от една страна типичните и традиционни за българското общество отношения, в които братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, в който връзките помежду им са изградени на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; а от друга - че са възможни конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена близост, поради което е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Изводите на въззивната инстанция, която е приела за установена по делото първата хипотеза, са съобразени с критериите за изключителност, възприети в практиката на ВКС и с принципната постановка в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, че възможността за обезщетяване на други лица, извън посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., се допуска по изключение. Позоваването от касатора на противоречие с решението по т. д. № 2429/2017г. на ІІ т. о. на ВКС е неуместно поради неидентичност на възприетите във всеки от конкретните спорове факти за доказана изключителна силна свързаност и надхвърлящи по интезитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания.
На ответника в настоящото производство се дължат поисканите в отговора разноски за изготвяне на отговора на касационната жалба от юрисконсулт с приложено пълномощно в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т. о:
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1160 от 11.11.2021г. по в. гр. д.№ 1640/2021г. на Апелативен съд София.
Осъжда Т. Г. Т. да заплати на Гаранционен фонд сумата 100 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: