№ 50181

София, 03.02.2023 година

В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

При участието на секретаря: А.Й

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 1777/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

„Баумаш -70“ ЕООД /н/, представляван от синдика на дружеството - Г. Н. Г. е подал касационна жалба против решение № 260100 от 09.04.2021 г. по т. дело № 31/2021 г. на Пловдивски апелативен съд.

Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно e изложено разбирането за необоснованост на решението, поради приетото от съда, за това, че разпоредбата на чл.164,ал.4 ДОПК се явява специална по отношение на чл.685 и чл.688 ТЗ. Изложени са подробни доводи в противен на това разбиране смисъл.

Ответниците по касационната жалба не са заявили становище по съществото на спора.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решението, предмет на обжалване, състав на ПАС е потвърдил решение № 260130 от 16.11.2020 г. по т. дело № 632/2019 г. на ПОС, с което са отхвърлени исковете на „Баумаш – 70“ ЕООД /н/- кредитор на несъстоятелността, с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ - да бъде признато за установено по отношение на НАП, [населено място] и „Палас – 27“ ЕООД, [населено място] / н/, че не съществува вземането на НАП, [населено място] за данък върху разходите за превозни средства за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., ДДС за периода 01.03.2012 г. – 31.12.2015 г., корпоративен данък за...