Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С решение № 481 от 29.10.2021 г. по в. гр. д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд е отменено решение № 260565 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 3051/2020 г. на Пловдивски районен съд и е признато за установено, по предявения от Л. И. Т. против В. К. Т. иск по чл. 108 ЗС, вр. чл. 23 СК, че ищецът Л. И. Т. е индивидуален собственик, на основание частична трансформация на лично имущество, на 20500/35000 идеални части от самостоятелен жилищен обект – апартамент № 16/32, с площ от 59, 74 кв., находящ се на етаж **, във вх. **, блок **, [населено място], район „Ю.“, [улица], ведно с прилежащо избено помещение № **, с площ 5. 05 кв. м, и с 2.164% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, който жилищен имот е нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор ****по одобрените КККР на [населено място], и В. К. Т. е осъдена да предаде на Л. И. Т. владението върху 20500/35000 идеални части от апартамента. Искът по чл. 108 ЗС, вр. чл. 23 СК е отхвърлен както в установителната, така и в осъдителната част, за разликата над 20500/35000 идеални части от описания жилищен обект до пълния предявен размер от 35000/35000 идеални части.

С решение № 764 от 22.12.2021 г. по гр. д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд е оставена без уважение молбата на Л. И. Т. по чл. 247 ГПК, за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 481 от 29.10.2021 г. по в. гр. д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, както и молбата му по чл. 251 ГПК, за тълкуване на постановеното въззивно решение.

Ищецът Л. И. Т. е обжалвал, с касационна жалба вх.№ 17029/03.12.2021 г., подадена чрез адвокат П. Х., първото решение в отхвърлителната му част, а с касационна жалба вх. № 3927/14. 02. 2022 г., подадена чрез адв. П. Х. и адв. Л. К., е обжалвал решението по чл. 247 ГПК. Твърди се неправилност на основното решение, поради постановяването му при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани доказателства и неправилна преценка на обсъдените, поради необоснованост на извода, че част от средствата, с които е придобит процесният апартамент, не са били лични на ищеца и поради неправилно приложение на чл. 23 и чл. 22 от Семейния кодекс. Иска се отмяната му в обжалваната част и цялостно уважаване на предявения иск.

Ответницата по иска В. Т. не е подала писмен отговор на подадените касационни жалби в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

С определение № 50448 от 02. 11. 2022 г. по гр. д. № 1821/2022 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 481 от 29.10.2021 г. по в. гр. д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд в отхвърлителната част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения въпрос е формирана константна практика на ВКС обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения (посоченото от касатора решение № 132 от 18.12.2015 г. по гр. д.№ 2560/2015 г., ІІ г. о., решение № 109 от 10. 10. 2016 г. по гр. д. № 740/2016 г., ІІ г. о. и др.), която се споделя от настоящия състав. В същата е застъпено становището, че е налице влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключване на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора за продажба.

По основателността на касационната жалба:

За да достигне до извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС, вр. чл. 23 СК, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са били в граждански брак от 19. 11. 1994 г. до 05. 09. 1919 г., когато бракът е прекратен с развод.

С нотариален акт № **** г. ищецът е купил процесния апартамент за сумата 35000 лв. За недоказано е намерено твърдението на ответницата, че действителната продажна цена на имота е била 60000 лв., а не 35000 лв. В самата сделка ясно е посочена покупна цена от 35 000 лева. Доказано е, със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, и плащането на тази сума с банкови преводи за 6 000 лева и за 29 000 лева от лични банкови сметки на ищеца. Прието е, че не е налице някоя от хипотезите по чл. 164 ГПК, нито хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК, допускащи опровергаване със свидетелски показания съдържанието на договора за продажба в частта му касаеща размера на продажната цена, нито е доказана симулация на договора в тази му част.

От уговорената продажна цена от 35000 лв., сумата 6000 лв. е платена с лични средства на ищеца, дарени от майка му със сключен на 12. 10. 2015 г. писмен договор за дарение на 13445 лв., преведени на същата дата по банкова сметка на ищеца IBAN [банкова сметка], от която на 04. 04. 2016 г. е преведено капаро в размер на 6000 лв. по сметка на продавачите, впоследствие приспаднато от продажната цена.

Останалите 29000 лв. са платени на 25. 04. 2016 г., с банков превод, от друга сметка на ищеца, по която на 01. 03. 2016 г. частен съдебен изпълнител му е превел сумата 29700 лв. дължима част от продажната цена, получена от изнесен на публична продан, на основание влязло в сила решение по чл. 348 ГПК (решение № 2805/21.07.2015г. по гр. д. № 8351/2012 г. на ПРС, 13 с-в), съсобствен имот – парцел и жилищна сграда, находящи се в [населено място], Пловдивска област, възложен на А. Н. Н. с постановление за възлагане на недвижим имот от 20. 01. 2016 г.

Правото на собственост върху 1/4 ид. ч. от парцела и върху 3/8 ид. ч. от жилищната сграда са били придобити от ищеца на основание договор за дарение, сключен между него и родителите му с н. а. № **** г. Правото на собственост върху другата 1/4 ид. ч. от парцела и върху другите 3/8 идеални части от сградата са придобити на основание договор за покупко-продажба, сключен между него и родителите му с н. а. № **** г. Посочено е в нотариалния акт, че покупко-продажбата се извършва по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищни спестовни влогове и при извършване на вещноправни сделки с имота следва да се имат предвид разпоредбите на параграф 4а от Допълнителните разпоредби на ЗУПГМЖСВ.

По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че И. Л. Т. е имал многогодишен жилищно-спестовен влог по смисъла на ЗУПГМЖСВ, открит в „Банка ДСК“ ЕАД, който е прехвърлен на Л. И. Т., картотекиран в трета група жилищна нужда с протокол № 12 от 23. 04. 2009 г. на комисията по чл. 12, ал. 1 ЗУПГМЖСВ, с писмен договор с нотариална заверка на подписите рег. № 1141/13. 04. 2009 г. С решение от 20. 09. 2010 г. на местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ при О. П е констатирано, че Л. И. Т. има право да бъде включен в списъка по чл. 7 ППЗУПГМЖСВ, тъй като отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 ЗУПГМЖСВ. Със заявление от 26. 03. 2012 т. Л. Т. е поискал да му бъдат изплатени компенсации за притежаваните от него лихвочисла по посочена банкова сметка, поради придобитите с договорите от 14. 03. 2012 г. идеални части от жилище в [населено място], [улица]. С протокол от 30. 03. 2021 г. комисията по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ е решила за придобитите на 14. 03. 2012 г. идеални части от жилищен имот в [населено място] за сумата 13000 лв., на Л. Т. да се изплатят 11852, 40 лв. компенсация по жилищноспестовен влог.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че от продажната цена на процесния апартамент от 35000 лв. с лични средства на ищеца са платени 20500 лв. (6000 лв. дарени от майка му и 14500 лв. – половината от сумата 29000 лв.). Останалите 14500 лв. от преведената от частния изпълнител сума от 29000 лв. са били съпружеска имуществена общност, тъй като половината от придобития имот, впоследствие изнесен на публична продан, е бил съпружеска имуществена общност. Налице е само частична трансформация на лично имущество, поради което лична собственост на ищеца са 20500/35000 идеални части от процесното жилище, а за разликата до 35000/35000 идеални части искът за собственост е неоснователен.

С оглед възприетото от настоящия състав становище по поставения въпрос, въззивното решение е неправилно в отхвърлената част и следва да бъде отменено в същата. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора. Предявеният от Л. И. Т. против В. К. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл. 23 СК, следва да бъде уважен изцяло – включително и за разликата над 20500/35000 идеални части до пълния предявен размер от 35000/35000 идеални части от процесния апартамент, тъй като цялата продажна цена от 35000 лв. е платена с лични средства на ищеца: 6000 лв. – дарени от майка му и 29000 лв. – получени от продажба на имот лична собственост на ищеца (придобит по реда на ЗУЖВГМЖСВ, по време на брака, като продажната цена е заплатена към момента на сключване на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора за продажба).

При този изход на делото, ответницата по касационната жалба В. К. Т. ще следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. И. Т. разноските за касационната инстанция, включващи сумата 115 лв. платени държавни такси и 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 481 от 29.10.2021 г. по в. гр. д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, предявеният от Л. И. Т. против В. К. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл. 23 СК, е отхвърлен в установителната и в осъдителната част за разликата над 20500/35000 идеални части до пълния предявен размер от 35000/35000 идеални части от процесния апартамент, както и в частта, с която Л. И. Т. е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. К. Т. сумата 1211, 82 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции (631, 80 лв. и 580, 02 лв.), В. К. П:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО, по предявения от Л. И. Т. против В. К. Т. иск по чл. 108 ЗС, вр. чл. 23 СК, че ищецът Л. И. Т. е индивидуален собственик, на основание пълна трансформация на лично имущество, и на 14500/35000 идеални части (над признатите с въззивното решение права върху 20500/35000 идеални части) от самостоятелен жилищен обект – апартамент № **, с площ от 59, 74 кв., находящ се на етаж **, във вх. **, блок **, [населено място], район „Ю.“, [улица], ведно с прилежащо избено помещение № **, с площ 5. 05 кв. м, и с 2.164% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, който жилищен имот е нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор ****по одобрените КККР на [населено място], и В. К. Т. е осъдена да предаде на Л. И. Т. владението върху 20500/35000 идеални части от апартамента. 20500/35000 идеални части от самостоятелен жилищен обект – апартамент № **, с площ от 59, 74 кв., находящ се на етаж **, във вх. **, блок **, [населено място], район „Ю.“, [улица], ведно с прилежащо избено помещение № **, с площ 5. 05 кв. м, и с 2.164% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, който жилищен имот е нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор ****по одобрените КККР на [населено място], И ОСЪЖДА В. К. Т. да предаде на Л. И. Т. владението върху 14500/35000 идеални части (над признатите с въззивното решение права върху 20500/35000 идеални части) от описания апартамент.

ОСЪЖДА В. К. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. И. Т. сумата 2115 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: