Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 1013/2021 г., стр. 3/4

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50061София, 01.02.2023г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание на 07.02.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1013 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „УниК. Б“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно отхвърлените части от исковете.

Ответниците А. Г., Д. Г. и „М. У“ ЕООД оспорват жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, частично е уважил предявените по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ за главница и лихва на основание договор за банков кредит.

Крайния извод за частична основателност на исковете въззивният съд е обосновал с липсата на обявяване преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит предвид липсата на редовно връчване на изпратената до ответниците нотариална покана в този смисъл, връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК. Приел е, че същата е била изпратена на адреси, различни от посочените в договора адреси за кореспонденция на ответниците Г. и „М. У“ ЕООД при положение, че уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес, респ. по седалището и адреса на управление на дружеството, може да бъде изпратено едва след опит за връчване на обявения в договора адрес за кореспонденция. При липсата на обявена предсрочна изискуемост е приел, че съгласно ТР № 8/2017 на ВКС-ОСГТК се дължат погасителните вноски (главница и лихва), чийто уговорен падеж е настъпил до деня на устните състезания във въззивното производство.

По отношение на лихвата...