Образувано е по касационна жалба на В.С полицейски инспектор - сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Бургас, подадена против решение № 621 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 136/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е отменил заповед № 17-0769-003432 от 05.12.2017 г. на полицейски инспектор - сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на лек автомобил", по жалба на М.А.
Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за безспорно установени предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка. По развитите в касационната жалба доводи, моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново по съществото на спора, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът М.А чрез пълномощник адв.Б.К в писмен отговор по касационната жалба, обосновава нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на материалния закон.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.12.2017 г. при извършена проверка контролните органи са констатирали, че на М.А управлява собствения си лек автомобил "Пежо 308" с рег. [рег. номер на МПС] със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Констатациите от проверката са отразени в издадения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д29731/ 04.12.2017 г. от полицейски инспектор - сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Бургас.
С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 17-0769-003432 от 05.12.2017 г. полицейски инспектор - сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Бургас е приложил на М.А ПАМ "прекратяване на регистрацията на лек автомобил "Пежо 308" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца и отнемане на 2 броя регистрационни табели", на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП.
В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че М.А е притежавал СУМПС №[номер], валидно до 27.03.2016 г. Адресатът на заповедта е собственик на описания лек автомобил.
Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните норми и на принципа на съразмерност, поради което я отменил.
Според съда в конкретния случай жалбоподателят е управлявал лек автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност, но наложеното му наказание за това противоречало на принципа за съразмерност и че процесната ПАМ е наложена неоснователно и незаконосъобразно, поради това, че изтичането срока на валидност на притежаваното от жалбоподателя СУМПС,няма за пряка последица лишаване на водача от неговата правоспособност да управлява МПС.Уените в оспорената заповед, фактически обстоятелства не съставляват фактическо основание по чл.171, т.2а, изр.1 от ЗДвП – Управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и съответно е налице незаконосъобразност на наложената ПАМ по смисъла на чл.146, т.4 АПК. Решението е неправилно.
Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП /ред. ДВ, бр. 54/2017 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай е безспорно установено, че са изпълнени посочените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закон за българските лични документи СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД, издава се от органите на МВР с определен срок на валидност.
СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория.
Сред изискуемите по чл. 53, ал. 1, т. 10 ЗБЛД данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност, като с разпоредбата на чл. 51, ал. 3 - ал. 5 ЗБЛД са регламентирани сроковете за отделните категории.
Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата правоспособност за управление на съответната категория МПС. Но правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява (без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория). Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност - СУМПС. С изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство (т. е. то не се подновява автоматично). Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е посочил, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС.
При анализ на цитираните разпоредби е видно, че в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност".
Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон.
ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като неправилно, а спорът да бъде решен по същество, като жалбата на М.А срещу заповед № 17-0769-003432 от 05.12.2017 г. бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 621 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 136/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А срещу заповед № 17-0769-003432 от 05.12.2017 г. на полицейски инспектор - сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Бургас. Решението е окончателно.