Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ф. Монако с постоянен адрес в [държава]срещу решение № 219 от 22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 144 по описа за 2018 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0851-000046 от 18.01.2018 г. на Началника на Сектор "ПП" към ОД на МВР Добрич.

Изложените съображения за необоснованост и нарушения на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Н на Сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР - Добрич не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Добричкия административен съд е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0851-000046 от 18.01.2018 г., издадена от Началника на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Добрич, с която на Ф. Монако с постоянен адрес в [държава]е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Този извод на съда произтича от преценката на събраните доказателства, при която е установено, че на 17.01.2018 г. около 23.55 ч. в гр. Д. жалбоподателят е управлявал автомобил С. Форестър с рег. № [номер] с концентрация на алкохол в кръвта 1,16 промила, установена при проверка с техническо средство алкотест дрегер 7510, с инв. № ARDN 0078. Принудителната административна мярка е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Наред с това са установени нарушения на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП: СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т.1 от ЗДвП и водачът не е носил свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният административен съд е приложил правилно относимите разпоредби на ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) и ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН). Изводът, че в хода на извършената проверка не са били допуснати съществени нарушения на административнопроцесуални правила, е обоснован и правилен. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Фактът, че при извършената проверка с техническо средство в кръвта на жалбоподателя е установена концентрация на алкохол в кръвта 1,16 промила, не е оспорен. Твърдението му в жалбата до първоинстанционния съд, че въобще не е управлявал МПС и не се е качвал на автомобил С. Форестър с рег. № [номер], а е бил „натопен“ при анонимно обаждане на тел. 112, не е подкрепено от доказателства. В тежест на оспорващия е да обори констатациите в акта с допустими доказателствени средства, което не е сторено. Доказателства относно собствеността на автомобила С. Форестър с рег. № [номер] не са представени. Не са представени и доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че свидетелството за управление на МПС е било отнето през 2013 г. за срок от осем месеца, който отдавна е изтекъл, но никой не му е върнал книжката СУМПС. В тази връзка Добричкият административен съд е посочил, че свидетелството не се връща служебно и ако жалбоподателят не го е потърсил и не разполага с него, то това се дължи на пасивното му поведение.

Основният довод, изложен в касационната жалба, е насочен против заключението на съда, че провеждането на административното производство на български език не е нарушило правото на защита на жалбоподателя, който е немско говорящ гражданин на Швейцария.

П. Д административен съд е приел, че наличието на съществено процесуално нарушение се преценява с оглед конкретните обстоятелства по случая. Обстоятелството, че при съставянето на акта не е бил назначен преводач, не е съществено процесуално нарушение, доколкото то не променя фактическата констатация, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол. Макар и чужд гражданин, невладеещ български език, жалбоподателят е разбрал за какво се извършва проверката и се е съгласил да му бъде извършен тест с техническо средство.

Оспорената принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач - е наложена при наличие на обосноваващите я фактически предпоставки по чл. 171, т.1, б "б" от ЗДвП: на лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Добричкият административен съд е постановил обосновано и правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 219 от 22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 144 по описа за 2018 г. на Административен съд – Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.