Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, против решение № 437 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 269/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отменена заповед № ЗСПД/Д-ЕН/783 от 02.02.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, в частта относно началната дата на отпускане на помощта и преписката е върната на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Плевен за произнасяне съгласно мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба – Р.М, оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат подробни съображения за правилност на решението.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение Административен съд – Плевен е отменил по жалба на Р.М заповед № ЗСПД/Д-ЕН/783 от 02.02.2018 г. на директора на ДСП – Плевен, с която е отпусната месечна помощ за дете по чл. 8д, ал. 1 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД) за детето И. М. в размер на 350 лева, считано от 01.01.2018 г. до 31.01.2020 г., потвърдена с решение № 15-РД06-0007/27.02.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен.

За да постанови това решение съдът е приел, че въз основа на ЕР № 1234 от 184/08.12.2017 г. на НЕЛК, установяващо преосвидетелстването...