Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „С"ЕООД. Допълнително са установени задължения за корпоративен данък и лихви за 2012 и 2013г. в резултат на увеличение на счетоводния финансов резултат, на основание чл.16, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗКПО- 65 047 лв; 140 896 лв. Сумите представляват непризнати разходи за данъчни цели, осчетоводени по сч. сметка 601- Разходи за материали по спорните фактури, издадени от цитираните доставчици. Предмет на стопанските операции са доставки на масло, дизелово гориво и резервни части.

Основанието за отказ е с мотиви, че не са представени всички изискани документи относно възможността и техническата обезпеченост на доставчиците за осъществяване на доставките, вкл. събраните доказателства не доказват по безспорен начин фактическото извършване на доставките. Установено е, че при изпълнителите не са налични активи, персонал и не е налице възможност за транспортиране на стоките в големи количества. В резултат на установените факти произтекъл извод за това, че разходите не са документално обосновани и издадените първични счетоводни документи не удостоверяват реално събитие. Разходите не са признати за данъчни цели и са доначислени данъчни задължения и прилежащи лихви за просрочие.

Пловдивският административен съд е приел в мотивите си, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на въпроса за материалната законосъобразност на ревизионния акт съдът е приел, в частта за задълженията по ЗДДС, че притежаването само на данъчна фактура само по себе си не е достатъчно да се обоснове реалност на отразените в нея стопански операции. Посочено е, че в тежест на задълженото лице е да докаже реалността на доставката чрез допустими доказателствени средства, каквито не са ангажирани по делото. Обсъдил е, че съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с...