Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Т.Т, с адрес в [населено място], срещу заповед №8121К -5851/20.04.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, за това че на 26.01.2017 г. в 16 ч.41 м. без наличие на служебна необходимост и без да му е възлагано за работа, извършил по искане на М.М справка в ИИС "Справки" АИС БДС ( НРБЛД) чрез служебно предоставения му акаунт и парола за достъп до информационните фондове на МВР за майката от роднинската връзка на Л.К, след което позвънил на Максев и предоставил ЕГН -то на майката на Кърмов, което било необходимо на последния за теглене на кредит от "Изикредит", което деяние е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.8, пр.2 ЗМВР - "злоупотреба с доверие" и чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР "деяние, несъместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата".

Жалбоподателят поддържа в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, при неспазване на изискването за форма и в несъответствие с целта на закона, иска отмяната й и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска отхвърляне на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят Томов е заемал длъжността разузнавач V степен в група...