Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.И, от [населено място], против решение № 1274 от 28.02.2018 г. по адм. дело № 12413/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗД/Д-С-КС-087 от 31.08.2017 г. на и. д.Директор на ДСП Красно село.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените подробни доводи се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция “Социално подпомагане“-Красно село изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на А.И срещу Заповед № ЗД/Д-С-КС-087 от 31.08.2017 г. на и. д.Директор на ДСП Красно село, с която на основание чл.30 ал.2 от ЗЗДт е прекратено настаняването на детето С.И в ЦНСТДМ [наименование] [населено място] и на основание чл. 29, т.8 и т.9 и чл.27, ал.1 във връзка с чл. 4, ал.1 т.5 и чл.25 т.2 от ЗЗДт е настанена временно в Кризисен център за деца преживели насилие [населено място] за срок от шест месеца или до промяна в обстоятелствата довели до настаняването, респ. до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДт. За да постанови това решение съдът е приел, че са налице предпоставките за прекратяване в посочения ЦНСТДМ...