Образувано е по касационна жалба на „Медицински център Хипоталамус“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. П. против решение № 167 от 26.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2367/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, ХII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.
Ответникът – Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П. не е взел отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на „Медицински център Хипоталамус“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. П. против Писмена покана с изх. № 16-2318 от 11.08.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П..
При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 1 АПК касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че делото е напълно разяснено от фактическа страна. В подробно изложените мотиви съдът обосновано е обсъдил фактите и обстоятелствата, с оглед тяхната релевантност към материалноправните норми, които са приложени правилно. Тези мотиви се споделят от касационната инстанция, поради което тяхното съдържание не следва да се възпроизвежда отново.
Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Оплакването на касатора, че високоспециализираните медицински дейности – бл. МЗ-НЗОК № 3А, са били извън обхвата на проверката, разпоредена със заповед № РД 13-1086 от 27.04.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П., са неоснователни. В цитираната заповед, в частта й вид и обхват на проверката изрично е записано: „финансова, по сигнал от отдел „Здравноосигурителен бюджет“ към РЗОК - Пловдив (докладна записка вх. № 93-00-91/12 от 11.07.2013 г.), извънпланова. Видно от съдържанието на констативен протокол от 29.04.2015 г., финансовите инспектори са упражнили контролната дейност именно в пределите на цитирания сигнал. Казаното се потвърждава и от съдържанието на протокола за неоснователно получени суми от същата дата.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че протокол № 4 от 28.09.2012 г. за определяне на броя на назначените СМД към договор № 162318 от 8.02.2012 г., всъщност е връчен на изпълнителя на медицинска помощ на 3.10.2014 г., както е посочено в него. Това нарушение на Касата на чл. 26, ал. 2 от Правилата, утвърдени с решение № РД-НС-04-5 от 31.01.2012 г. на НС на НЗОК е довело до неяснота относно определените през IV тримесечие на 2012 г. регулативни стандарти и неволното им нарушение от страна на Дружеството. В тази връзка се съобразява, че цитираният протокол, видно от съдържанието му, е заявен като документ така: „протокол № 4 от 28.09.2012 г. към договор № 162318 от 8.02.2012 г., за определяне на броя на назначаваните специализираните медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) към изпълнител на специализирана извънболнична помощ (СИМП) за IV-то тримесечие на 2012 година“. Действително на следващия ред, след текста „Днес...“ е записана датата 3.10.2014 г., но това се дължи на очевидна фактическа грешка, тъй като в анексите от 5.10.2012 г., от 23.11.2012 г., от 15.12.2012 г. и от 28.12.2012 г., които са към този протокол, той е изписан като протокол № 4 от 28.09.2012 г., а цитираните анекси са подписани от изпълнителя на медицинска помощ.
Неоснователни са и оплакванията, че съдът е нарушил материалния закон, тъй като не е съобразил, че превишението на планираните за „Медицински център Хипоталамус“ ООД СМД с 275 бр.; на ВСМД със стойност 8005.10 лв. и МДД със стойност 8705.02 лв. средства е компенсирано от други изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, поради което няма преразход на лимитирани средства за IV тримисечие на 2012 г. и не е надвишен обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира и утвърденото финансиране на РЗОК гр. П..
Така изложената теза на касатора не кореспондира с правилото, че правните субекти не могат да черпят права от своето противоправно поведение, както и че отговорността на изпълнителя на медицинска помощ да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД, СМД и ВСМД назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, е договорна, която е реализирана след извършена по реда на чл. 76а ЗЗО проверка. Тази отговорност е на плоскостта на неизпълнение на задълженията по чл. 42 и 43 от договор № 162318 от 8.02.2012 г., т. е. на конкретния индивидуален договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център. В чл. 45, ал. 1 от този договор изрично е записано задължението на изпълнителя да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от първия извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране.
В чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор изрично е казано, че възложителят може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД на изпълнителя, при заявена необходимост с мотивирано искане преди изтичане на съответното тримесечие. Според алинея втора на същия текст, разпределението по ал. 1 се осъществява в рамките на определените средства в бюджетните сметки на РЗОК за здравноосигурителни плащания за СИМП и МДД, при спазване на ЗБНЗОК за 2012 г. Казаното означава, че само РЗОК може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД, което в конкретния случай Касата е сторила през IV тримесечие на 2012 г., с анексите от 5.10.2012 г., от 23.11.2012 г., от 15.12.2012 г. и от 28.12.2012 г.
Липсва правно основание изпълнителите на медицинска помощ първо да извършват разходи извън договорно установените с двустранните протоколи и без съответно разрешение на РЗОК по така цитирания ред, и като краен резултат да черпят права от своето противоправно поведение, само защото в съответната Каса и за конкретното тримесечие има резерв, който да покрие техните непредвидени за бюджета разходи. Обстоятелствата в тази връзка са ирелевантни за спорните правоотношения.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. След като неправилно и в отклонение от правилата на индивидуалния договор с дружеството, РЗОК е заплатила в противоречие с нормативната уредба недоговорена с конкретния изпълнител дейност, направеното от нея плащане се явява лишено от правно основание и недължимо, поради което надплатените средства по аргумент от чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО подлежат на връщане от касатора, който е предизвикал разходите.
Като е приел, че през IV тримесечие на 2012 г. „Медицински център Хипоталамус“ ООД е надвишило определения му брой специализирани медицински дейности (СМД) по бл. МЗ-НЗОК № 3 с 275 броя, възлизащи на 4675 лв.; по ВСМД по бланка МЗ-НЗОК № 3А със сумата 8005.10 лв. и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) със сумата 8705.04 лв., както и че за тези медицински дейности Касата е направила общ разход в размер на 21 385.12 лв., която следва да бъде възстановена от лечебното заведение, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход по спора и по аргумент на разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, разноски в полза на касационния жалбоподател на са дължими, а ответника не е направил такова искане.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 26.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2367/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, ХII състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.