Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. В. Т срещу решение № 157 от 17.04.2018 г., постановено по адм. д. № 683/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т, ІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата.

Ответникът – Е.Г от [населено място], лично и чрез адвокат Л.П – АК гр. В. Т, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - В. Т е отменил решение № 1012-04-51#4 от 9.08.2017 г. на ИД Директор на Териториално поделение на НОИ гр. В. Т и потвърденото с него разпореждане № 2113-04-150#9 от 9.06.2017 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ гр. В.Т.С е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по подаденото от Е.Г заявление за отпускане на пенсия, съгласно указанията, дадени в съдебния акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба.

При преценката на съдебния акт по критериите на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият тричленен състав съобразява следното:

Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свеждал до категорията на труда, полаган от Е.Г през периода 1.10.1991 г. до 1.07.1995 г. на длъжност...