Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Н. ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА МАВРОД. Х. при секретар Б. Г. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаС. Х. по адм. дело № 6039/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД („БТК“ ЕАД), чрез упълномощен представител – юрисконсулт Я. И., против Решение № 7559/29.12.2020 г. по адм. дело № 6317/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на „БТК“ ЕАД срещу Заповед № 237/03.06.2020г., издадена от Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и жалбоподателят е осъден на разноски по делото.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на делото по същество. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез упълномощен представител – юрисконсулт Е. Ахмед, в съдебното заседание по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че в РД Монтана при КЗП е постъпила жалба вх. № М-03-22/22.01.2020 г. от потребителя Д. Д., във връзка с начислена неустойка за прекратен договор за предоставя на услугите интернет и телевизия, сключен между „БТК“ ЕАД и Димитров на 07.08.2018 г., с краен срок на действие 07.08.2020 г. На 22.01.2019 г. между страните е подписано Допълнително споразумение към договора за преместване на услугите на нов адрес. Споразумението не е изпълнено от жалбоподателя, поради изтъкната от него техническа невъзможност за преместване на услугите на новия адрес. По тази причина на 19.03.2019 г. потребителят Димитров е подал заявление вх. № 19 05411 за прекратяване на договора. В отговор на заявлението жалбоподателят е изготвил писмо от 22.03.2019 г., в което е посочил, че поради технически причини заявлението не може да бъде разгледано и абонатът следва да посети отново търговски обект на дружеството. Доказателства, че писмото е получено от Димитров не са представени. След изтичане на срока на предизвестието с вх. № 19 05411/19.03.2019 г., жалбоподателят не е прекратил договора в едномесечен срок - на 19.04.2019 г. и не е уведомил потребителя за дължимите неустойки. На 20.05.2019 г. потребителят е върнал в офис на [Фирма 1]“ предоставеното оборудване за телевизия и интернет и е подписал Допълнително споразумение към Договор за съобщителни услуги № 399026220052019-46814754 за прекратяване на договора, както и приемо-предавателни протоколи за върнатото оборудване. Няколко месеца по-късно, потребителят е уведомен от доставчика, че има задължения, които следва да заплати незабавно, поради което на 25.09.2019 г. потребителят е подал жалба до търговеца, като в писмо-отговор от 30.09.2020 г. жалбоподателят е посочил, че договорът между тях е прекратен едностранно на 19.09.2020 г. от [Фирма 1]“ поради неплатени в срок задължения на потребителя. Последният е подал жалба до КЗП, във връзка с която на 30.01.2020 г. е извършена проверка в съответния магазина на „БТК“ ЕАД. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № К-2701264, с който на търговеца е указано да представи в КЗП конкретни документи, както и становище за причините, поради които договорът не е прекратен след подаденото на 19.03.2019 г. заявление за прекратяването му. В изпълнение на указанията, на 12.02.2020 г. от КЗП е представено становище, в което е посочено, че поради техническа невъзможност да предостави услугите на новия адрес, търговецът е продължил да ги предоставя на първоначално заявения адрес, като на 19.08.2019 г. услугите са били преустановени поради непогасени от страна на потребителя задължения. Търговецът също така е заявил, че при него не се намира заявление за закриване на услугите. На 24.02.2020 г. е прието друго становище, в което търговецът посочва, че поради технически причини подаденото на 19.03.2019 г. от потребителя заявление за прекратяване на договора, не е било налично в цялост и потребителят е поканен отново да изложи исканията си в магазина на търговеца. В писмото се сочи още, че ще бъде извършена корекция на сметките на потребителя, като ще бъдат сторнирани начислените месечни абонаментни такси за услугите интернет и телевизия от датата на прекратяване на договора при спазване на 30-дневно предизвестие - 18.04.2019 г.

На база на извършената проверка и събраните доказателства е изготвена Докладна записка № Ц-02-492/27.04.2020г. на главния директор на ГД Контрол на пазара към КЗП, в която е посочено че от страна на „БТК“ ЕАД е осъществена нелоялна търговска практика, която в случая е агресивна. Въз основа на докладната записка и резултатите от проверката е издадена оспорената заповед за забрана на нелоялна агресивна търговска практика.

От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа правните и фактически основания за издаването ѝ. Издадена е при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Като е съобразил становищата на страните и е извършил обстоен анализ на установените по делото факти, приложимите нормативни разпоредби и понятия на ЗЗП, съдът е извел изводът, че по отношение на потребителя са наложени прекомерни извъндоговорни пречки за упражняване на правата му по договора с „БТК“ ЕАД, включително да го прекрати. Приел е, че поведението на търговеца уврежда икономическите интереси на потребителите, представлява нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68и, т. 4, вр. чл. 68з, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП и противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. За да обоснове изводът си, че търговецът използва нелоялна търговска практика, която в случая е агресивна, съдът е приел, че от целия фактически контекст на неговото търговско поведение, всички негови характеристики и обстоятелства, включително използването на злоупотреба с влияние, следва, че то променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на услугата, което води, или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото е безспорно установено, че Договор с вх. № 20180807181317-44554879/07.08.2018 г. за предоставяне на услугите интернет и телевизия, сключен между „БТК“ ЕАД и Д. Д. е прекратен едва на 19.08.2019 г., въпреки подаденото на 19.03.2019 г. от потребителя заявление за прекратяване на договора и осъщественото след това - на 20.05.2019 г. връщане на оборудването за интернет и телевизия и подписване на тази дата на споразумение за прекратяването на договора. По делото е установено, а и не се оспорва от касатора, че заявлението на потребителя от 19.03.2019 г. за прекратяване на договора е достигнало до жалбоподателя, но същото не е администрирано коректно в системите на БТК, поради служителска грешка и поради тази причина не е могло да бъде обработено своевременно и договора прекратен в договорения срок – считано от 19.04.2019 г. Допуснатата служителска грешка или други технически причини, настъпили при търговеца, не следва да бъдат понесени като негатив от страна на потребителя. Нелоялното поведение на търговеца е продължило и след това, предвид обстоятелството, че близо месец по-късно – на 20.05.2019 г. между страните е подписано Допълнително споразумение за прекратяване на договора и техническото оборудване е върнато от потребителя. Въпреки това договорът е прекратен едва на 19.08.2019 г., при това по причина, че потребителят не е заплащал дължимите месечни такси.

При така установеното и при съобразяване на подробно и коректно изяснената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, следва да бъде споделен изводът, че жалбоподателят е приложил нелоялна агресивна търговска практика, тъй като действията му противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени. Административният съд правилно е приел, че агресивна търговска практика е тази, която, от целият ѝ фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. В случая поведението на „БТК“ ЕАД осъществява състава на чл. 68г, ал.1, вр. чл.68в, вр. чл. 68з от ЗЗП, като пазарното поведение на търговеца разкрива признаците на нелоялна агресивна търговска практика, която променя съществено икономическото поведение на средния потребител.

Правилно е и приетото от съда, че дори и поведението на търговеца да се е проявило еднократно и да е засегнало само един потребител, то определенията, съдържащи се в ЗЗП и определенията в раздел 2 Агресивни търговски практики от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, не съдържат указание за това, че изхождащото от търговеца действие или бездействие трябва да бъде повтарящо се или да засяга повече от един потребител.

Като е достигнал до този извод, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника следва бъдат присъдени разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7559/29.12.2020 г. по адм. дело № 6317/2020 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] със седалище гр. София, [улица] да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 100 (сто) лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Павлина Найденова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. М. п/ Станимир Христов